Как едно училище в Търговище е наистина в 21-ви век

Отдавна като общество сме се отказали да търсим чудеса в образователната система. Обикновено като такива отчитаме индивидуалните успехи на български ученици на световни форуми. Тези успехи обаче не се дължат на ефективността на системата, а са постигнати с много труд по-скоро въпреки самата система. Ето обаче, че в Търговище променят системата. И я променят с много работа, воля и желание да дадат най-доброто на своите ученици.

От повече от година знаем какво се случва с І-во СОУ „Св. Седмочисленици“ в Търговище. От повече от година знаем, че там във всяка стая, в която се провеждат часове, има мултимедиен проектор и персонален компютър (или лаптоп), който е свързан с интернет. Разбира се, във всяка стая има и спускащ се екран, на който учениците да виждат всичко онова, което учителят има да им показва.

От една година училището използва и създадената от Център за образователни инициативи платформа за електронно обучение http://u4ili6teto.bg/1sou-tg. Преди една година за пръв път посетихме това училище, когато обучихме 30 учители как да работят с платформата и как да използват всички предимства, които им дава базираната върху MOODLE обучителна среда.

На 24-ти и 25-ти февруари тази година с моите колеги бяхме поразени и много впечатлени от темповете, с които се модернизира училището и от желанието на учителите да работят. Сега ще ви разкажа тъкмо за това. (Снимките са тук.)

Може би трябва да започна с това, че първият ден на обучението беше в неделя. Директорката Севдалина Зафирова беше осигурила обяд за всички, при условие че в Тръговище почти всички учители могат да се приберат пеша у дома за обяд за най-много 15 минути.  Нямаше нито един отсъстващ учител, а освен това всички участваха активно в обучението. Очевидно спойката  между ръководство и учителски състав тук е позитивна и е успяла.

В следобедната кафе-пауза нашите домакини ни показаха новия Център по природо-математически науки, създаден с помощта на Фондация „Америка за България“. Снимките са достатъчно карсноречиви. Големите екрани във фоайетата, както и уредбата, се използват всеки петък за ученическо караоке в голямото междучасие. Това междучасие е по-дълго от обикновено, като в караокето участват ученици и учители. Петя Ангелова, учител по ИКТ, разказа, че често учениците оставали и следобед в училище, защото им било приятно. В същите тези фоайета са инсталирани вертикални тъч-скрийн компютри, които могат да се ползват от всички в училището напълно свободно. Вероятно тук е мястото да спомена, че от повече от година и половина в цялото училище има и wi-fi мрежа с достъп до интернет.

В рамките на същия проект училището е осигурило т.нар. подвижни компютърни кабинети. Това са два големи метални шкафа на колела, които съдържат  по 16 лаптопа+един учителски всеки. Така всеки учител, който иска да работи заедно с класа си в платформата за електронно обучение, може да го направи в която и да било класна стая, ако някой от 4-те компютърни кабинета не е свободен.

Шкафовете са на колела, както вече стана дума, но тежат. Това обаче не пречи да се използват на различни етажи, защото в сградата от 5 години има асансьор, който обслужва учениците, които имат затруднени двигателни способности. Цялото училище е достъпно за всички – нещо, с което не могат да се похвалят редица институции дори в столицата.

Създадените кабинети в рамките на Центъра за по природо-математически науки притежават и интерактивни дъски, които са комбинирани с мултимедийни проектори, които могат да излъчват и в 3D формат. Да, трябват очила за 3D, които обаче са налични в училището заради 3D кабинета, разположен на приземния етаж. В тази малка „кино зала“ станахме свидетели на 3D демонстрации, направени от Живко Зафиров, учител по физика. С кинетичната система за управление на образа той ни показа как прави часовете на учениците интересни и забавни, а физиката се превръща в разбираем и любим предмет.

И ако в началото, преди година и малко, по-голямата част от учителите са били негативно настроени към започващата модернизация, то сега сега разликата е единствено в тов колко е голямо желанието за работа и оптимизма. Извинявам се, ако звуча патетично, но никога не съм предполагал, че ще стана свидетел в България на толкова хубаво начало.

Искрено съм убеден, че успехите на учениците от Търговище няма да закъснеят и след няколко години ще чуваме все по-често за тях.

Автор: Емил Джасим

 

 

 

Чествайте учителите си не само днес, а всеки ден!

Страхотните учители са безценни и все пак често тяхната неуморна работа остава незабелязана, а нерядко и недооценена. Тези хора посвещават живота си на това да развиват следващото поколение. Учителите трябва да умеят да разпалват ежедневно въображението на учениците, като им показват света на книгите, силата на математиката и уроците на историята. Страхотните учители правят училищата наистина живи и те не се задоволяват само като помагат на ученците да постигнат добри резултати на тестовете – вместо това те се стремят да разпалят любопитството, да насърчат желанието за учене и да поощрят всяко ново откритие сред младите учени, които възпитават.

Почти всеки може да се сети, че е бил вдъхновен в даден момент от живота си от любим учител, някой, който е обърнал внимание и е дал подкрепа в тежък момент, помогнал е с овладяването на умение, научил ни е как да преборим проблем или пък е направил всичко възможно да осъществим мечтата си да бъдем това, което искаме. Повече от всякога ние имаме нужда от учителите, които не само образоват нашите ученици, но и им помагат да въвлекат цялата си страст и желание, за да постигат една по една своите мечти. Учителите заслужават нашите благодарности всеки ден за всичко, което правят.

Те възпламеняват умовете и страстта на учениците, като задават простите въпроси „какво?“, „защо?“ или „как?“. Веднъж, след като огънят на любопитството се е разгорял, страхотните учители имат способността да градят върху това вълнение и желание за откритие. Ангажираните учители носят лична отговорност към класната стая всеки ден и този вид активна връзка между учителите и техните ученици мотивира учащите се от всички възрасти да търсят предела на своите възможности и да станат част от един по-голям свят, който се намира и се случва около тях.

И не забравяйте – учителят отваря вратата, но само вие решавате дали да минете през нея!
Честит Международен ден на учителите!
Не се колебайте да споделите постера и тази статия, ако са ви харесали!

Автор: Емил Джасим

Какво прави един проект „оригинален“?

Всеки си мисли, че проектно-базираното учене (ПБУ) има нещо общо с „оригиналното“ учене. Но не всеки е съгласен какво означава това.

Отговорете на следния въпрос:

Кой от тези проекти може да се нарече оригинален?

а) Учениците учат за застрашените видове в своя регион и вземат мерки за опазването им, реализират и кампания, за да информират обществото, работят по възстановяването на ареала и комуникират с местните власти;

б) Учениците съставят календар с картинки и информация за застрашените видове, който те продават по време на обществено събитие преди зимната ваканция, и даряват парите на природозащитна организация.

в) Учениците играят ролята на учени, които трябва да отправят препоръки към природозащитна организация за това как да защитят застрашените видове в различни екосистеми по света.

За всички пуритани по отношение на оригиналността един проект не е точно оригинален, освен ако не е в реалния свят и не е свързан директно с животите на учениците и истинските проблеми на техните общности. По този модел, избор „а“ със сигурност има връзка и може би „б“, но не и „в“. Все пак си мисля, че отговорът е „г) всички изброени“.

Има подвижна скала за оригиналност в ПБУ, която се движи от „неоригинален“ през „донякъде оригинален“ до „напълно оригинален“.
„Неоригинален“ означава, че работата, която учениците вършат, не съвпада с вида работа, вършена в света извън училище или не е предназначена да има какъвто и да е ефект, освен постигането на някаква академична цел. Един неоригинален проект ще включи вида задача, която се дава на учениците по принцип: да съставят есе, да направят плакат или модел, да напишат и презентират доклад за книга, или да направят презентация на PowerPoint на тема, която те са разработили. Извън училище няма никакъв интерес към работата на учениците, никой всъщност не използва това, което създават, и работата, която вършат не е това, което хората вършат в реалния свят.

„Донякъде оригинален“ означава, че учениците вършат работа, която симулира дейности и постига резултати, които наистина се случват в света извън училище. В проект, който е „донякъде оригинален“, учениците могат да играят роля (като в избор „в“): учени, инженери, съветници на президента или уеб дезайнери, които са поставени в сценарий, който отразява какво може да се случи в реалния живот. Или пък учениците могат да създадат продукти, които въпреки че не са използвани в реалния свят, са подобни на такива, които хората наистина биха могли да използват.

„Напълно оригинален“ значи, че учениците вършат работа, която би могла да е съвсем истинска или пък такава, която оказва директно влияние или е от полза в реалния свят. „Реалният свят“, между другото, може още да е самото училище, което си е съвсем истинско място за учениците. В тези проекти избори като „а“ и „б“ учениците могат да проповядват или защитават дадена кауза; да вземат мерки за подобряването на своята общност; да извършват услуги за някого; да създадат физически артефакт, за да покажат, разпространят или споделят своите собствени идеи по темата по различни начини.

Един проект може да бъде оригинален по 4 начина, някои от които могат да се комбинират.

1. Проектът задоволява реална нужда в света извън класната стая или продуктите, които учениците създават, са използвани в реалния свят.

Например:

  • Учениците предлагат проекти за нова игрална площадка в парка наблизо;
  • Учениците планират и изпълняват чистене на околната среда в своята общност;
  • Учениците създават уебсайт за книги, които младите хора харесват;
  • Учениците действат като консултанти на местния бизнес, като го съветват за това как да увеличи продажбите си сред младите хора.
  • Учениците развиват план за разрешаване на конфликтите в своето училище.

2. Проектът се фокусира върху проблем или тема, които са актуални за живота на учениците – колкото по-директно, толкова по-добре – или за проблем, който е често срещан в света възрастните, в който учениците скоро ще навлязат.

Например:

  • Учениците създават мултимедийни презентации, които изследват въпроса „Как създаваме и губим приятели?“
  • Учениците учат физика, като изследват въпроса „Защо не падам от моя скейтборд“?
  • Учениците от отрядите/отборите със специални задачи трябва да изследват възможните ефекти от климатичните промени върху техните общности и да препоръчат действия, които могат да бъдат предприети.
  • Учениците решават дали тяхната страна трябва да се меси в конфликт в друга държава, който създава хуманитарна криза.

3. Проектът създава сценарий или симулация, която е реалистична, макар и да е измислена.

Например:

  • Учениците са попитани през 1859 г. от настоятелството на българската църква в Цариград „Св. Стефан“  дали трябва да се обявява независимостта на българската църква;
  • Учениците действат като архитекти, които трябва да проектират театър, който да поема максимален брой хора, като им се дадат ограничения за достъпната земя, цена, сигурност и т.н.;
  • Учениците играят ролята на съветници в ООН от името на държава, която тъкмо е свалила диктатор и иска съвет за това как да създаде демократичен ред в страната си;
  • Учениците препоръчват коя планета в нашата Слънчева система трябва да бъде изследвана от следващата космическа сонда, докато се състезават за финансиране от голяма и богата организация, например НАСА;
  • Учениците са попитани да дадат идеи за ново ТВ риалити шоу, което образова зрителите по научни теми като еволюционната биология и геоложката история на Земята.

4. Проектът включва инструменти, задачи или процеси, използвани от възрастните в реални ситуации и от професионалистите в тяхната месторабота. Тези критерии за оригиналност могат да се свържат с всички посочени по-горе примери.

Например:

  • Учениците, които изследват физиката, която стои зад карането на скейтборд тестват различни повърхности за скорост, като използват научния метод и инструменти, с които боравят учените;
  • Учениците, които изследват проблема как печелим и губим приятели правят проучвания, анализират данни, записват видео интервюта и използват онлайн редакторски инструменти, за да сглобят своите презентации;
  • Учениците действащи като съветници към ООН по въпроса за възникващата демокрация анализират съществуващите конституции, пишат официални доклади и изказват някакви препоръки.

Убеден съм, че напълно оригиналните проекти са често най-силни и ефективни, защото са много ангажиращи за учениците и им позволява да се чувстват значими за своя свят – колкото повече от тях, толкова по-добре. Но ако още не можете да стигнете там, не си мислете, че се проваляте на теста за оригиналност в своите проекти. Малко е все пак по-добре от нищо!

Автор: Емил Джасим
снимка: Ученици обсъждат прорект в училище „Витра“, Швеция.

Какво би станало, ако училищата не са вече училища?

„Училището не е училище. То е мястото, където се ражда гражданският идеал“.

Някъде из нета веднъж се натъкнах на определението, че училището е място, където хората „се учат да водят живот на безкористна служба в името на обществото; където намираме пътеката към целомъдрието, подчинявайки вродения личен интерес като индивиди на интересите на обществото за общото благо“.

Ако звучи малко като някакви празни и наивно-идеалистични приказки и надежди, помислете за алтернативата. Трудно е да се каже, че учениците си трошат краката, за да влязат в класната стая, където да научат несвързани факти, които те ще сдъвчат и след това ще изплюят върху разни стандартизирани тестове. Твърде много им е скучно, като прескачат през обръча на образованието, защото все още използват транспортири като инструменти за проекция.

Липсата на цел – помислете за всички пъти, когато сте питали някой учител с въпроса: „За какво някога ще използвам това?“ – дава на учениците твърде малко смисъл да не напуснат училище. Ако учениците наистина завършат гимназия и евентуално университет, твърде много от тях не знаят какво искат да правят с остатъка от живота си, защото никога не им се е налагало да приложат това, което учат, за да се справят с предизвикателствата на реалния, на живия живот. Всичко това може да се промени, ако учениците, студентите, родителите, обучаващите, бизнесът, правителствените институции и неправителствените организации се обединят, за да направят училището място, което основно действа като ресурс на познание, достъпен за всички.

От тази гледна точка училищата биха могли да станат хипер-локални. Училищната общност например би могла да се опита да се справи с проблеми на конкретната местна общност, независимо какъв е нейния мащаб. Учениците биха могли да използват тогава своята изобретателност и уменията си за критично мислене, както и своите академични умения, за да се справят с истински проблеми от живота като отпадането от училище. После, когато дойде денят на дипломирането, един ученик няма просто да получи едно парче хартия, показващо, че е работоспособен. Вместо това, когато приключи официалното обучение, би получил най-високата възможна титла в едно свободно общество: гражданин.

Независимо дали тази идея ви харесва или не, ще се радваме да споделите Вашето мнение.

Автор: Емил Джасим

 

На снимката: „класна стая“ от училища „Витра“, за които ще пишем съвсем скоро.

Снимай и спечели – стартира проектът на Център за образователни инициативи „Reporteen“

ReporTeen  е платформа, създадена за тийнейджъри между 13 и 19-годишна възраст, която цели да постави младежите в ситуацията на свободен избор и да провокира въображението и креативния заряд, който всички те носят. В рамките на проекта ще стартира конкурс за кратък видеоклип на тема „Свободата е…“, който ще продължи до средата на месец октомври.

Освен финасовата подкрепа на фондация „Америка за България“ ReporTeen ще се радва и на професионалната подкрепа на Фестивала за независимо американско кино SoIndependent. Юношите ще имат възможността и да получават полезни съвети и насоки и да обменят мисли с Георги Тошев, Петър Мелтев, Ида Даниел, Мила Парушева, Бойко Кръстанов, Койна Русева и много други ако посетите специално създадения от нас Youtube канал – Reporteen.BG

Повече за правилата и наградите ще може да намерите на сайта на платформата: http://reporteen.u4ili6teto.bg/


					

Преподаватели, участници в проект „Нация и гражданство“ излизат с предложение за промени в преподаването на гражданското образование в училище

В края на месец април 2012 година Изследователският център по социални науки към катедра Социология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, съвместно с Център по образователни инициативи и Фондация за хуманитарни и социални изследвания събра преподаватели от  страната на семинар-дискусия, посветен на песпективите и посоките на развитие на гражданското образованието в България. Предлагаме на Вашето внимание предложенията за реформи, направени от участниците в рамките на дискусията.

ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА РЕФОРМИ ОТ СТРАНА НА УЧИТЕЛИ, НАПРАВЕНИ НА РАБОТНА СРЕЩА, ПРОВЕДЕНА НА 20.04.2012 – 22.04.2012  В РАМКИТЕ НА ПРОЕКТ „НАЦИЯ И ГРАЖДАНСТВО”

Предложения, засягащи преподаването на гражданското образование в училище.

Общо бе мнението, че гражданското образование в училище не е на нивото, на което трябва да бъде.

На въпроса отделен предмет или интердисциплинарно трябва да е гражданското образование мненията се разделиха – едното бе за интердисциплинарно включване на гражданското образование, другото бе за отселен предмет, в крайна сметка дискутиращите се обединиха около мнението и/и.

На свой ред се появиха различни предложения за отделния предмет или други форми на провеждане на гражданско образование:

А. Въвеждане на отделен предмет, подобен на „Свят и личност” в прогимназиалната степен – 5-7 клас, който обаче да е практически ориентиран към работа в конкретна общност. Мотиви: голяма част от децата отпадат  от образователната система след тези класове. Предметът трябва да е насочен преди всичко към придобиване на граждански компетентности, като учениците трябва сами да решат как да работят за конкретна общност – за училището или за местната общност. През конкретни дейности, насочени към решаване на проблем в общността, децата ще усвояват в „ход” граждански знания, ще се учат чрез практикуване (learning by doing).

Б. Гражданското образование да е обвързано с конкретни дейности на учениците в рамките на ученически парламент или училищни проекти, по които те да решават какво да правят. Иначе казано, да се делегират правомощия на учениците за гражданско участие в училищния живот, само чрез това реално участие те могат да разберат какво значи гражданска активност.

В. Да се улесни и стимулира процеса на провеждането на учебен процес под формата на извънкласна дейност. Изложени мотиви:  улеснява формирането на компетентности и изграждането на умения, защото проблемите, които засяга гражданското образование се случват извън рамките на училището. Гражданското образование трябва да формира набор от компетенции, които да се придобиват следствие на практическа работа с локалните проблеми на общността. Така ученикът се чувства пряко ангажиран и развива чувство за отговорност и солидарност.

Г. С оглед на формиране на една демократична култура на взаимна отговорност, да се промени физическото пространство(класната стая), в което протича учебния процес. Изложени мотиви:  дизайнът на „модерната” класна стая трябва да предпоставя развиване на дискусионни умения, равни позиции между събеседниците по време на дебат, да изменя йерархичното отношение между преподавател и ученик. Оттук ще последва и промяна в нагласата към цялостния учебен процес, независимо от предмета на преподаване
Ако има отделен предмет, трябва да се реши проблема с оценяването:

1.      Да има ясно разписан стандарт за оценяването по предмети. Изложени мотиви: без стандарт учителят ще продължава да бъде принуден да оценява учениците негативно –  т.е те няма да получават оценка според това, което знаят, а според това, което не знаят.

2.      Да бъде преразгледана и променена шестобалната система на оценяване. Мотиви:  Оценяването е социална дейност, неразривно свързана с процеса на обучение, от който тя е важна част и като такава следва да бъде справедлива и позитивна. Шестобалната система не може да гарантира справедливо оценяване поради заложената неспособност да проследява и оценява процеса на натрупване на знание и умение. В нея не е ясно нито какъв е балансът между занието и умението, нито пък от кой момент в скалата от 0 до 100 знаенето и моженето се превръщат в положителна оценка.

.

Зачитането за  извънреден труд  на всички дейности, които се реализират извън класната стая, но имат доказана връзка с учебния процес – квалификационни курсове, участия в семинари, подготовка за учебния час и др.

Предложения, свързани с квалификацията и кариерното развитие на учителите

1.       Да се въведе двустепенна форма на квалификация.

Първото ниво да е  задължително, и да е обвързано с осъвременяване на преподаването от гледна точка на наложили се нови практики или промяна в съдържанието. Така „поддържането на форма” на учителите няма да е само резултат на тяхна мотивация, а ще е елемент от училищните задължения

Втората ниво е доброволно и то да дава квалификационна степен, която да се обвързва с кариерното развитие на учителите. Мотиви: С цел да се направи професията по-атрактивна за младите преподаватели възрастовият критерий да отстъпи място на квалификационния. Определяне на ясни области на придобити квалификационни умения – по отношение на предметната област, по отношение на методиката на преподаване, по отношение на извънпедагогическите компетентности (рещаване на конфликтни ситуации, работа в екип,език, работа по проект и т.н)

2.      Обвързване на критериите за диференцирано заплащане с учителската квалификация. Изложени мотиви: Към момента се случва така, че воденето на училищната документация носи повече точки на учителя от квалификацията му.
3.      Провеждане на дискусия относно това дали парите за квалификация да бъдат част от делегирания бюджет или под формата на ваучерна система. В първия случай те ще са под разпоредбата на директора. Следва да бъдат ясен процентът, който отива за квалификация от общия бюджет, принципите, според които той се харчи и разпределя, правата от отговорностите на мениджмънта на училището, който е в правото си да определя политиката и профила на училището, а оттук и на неговите кадри. В втория случай държавата, в лицето на МОМН следва да поеме отговорността и контрола върху квалификациите.

4.      Валидиране на квалификационните курсове от институции извън ДИУУ-тата, (университети, НПО-та, фирми).

5.      Валидиране на добрите педагогически практики, които се развиват по линия на НПО сектора и включването им в сайт на МОМН  в един сайт

Процедурно предложение:

МОМН да публикува експертите, които работят по държавните стандарти за гражданско образование, както и тези, които участват в комисии за оценяване на добри граждански практики и в олимпиадата по гражданско образование, заедно с критериите за подбор и оценка. Мотиви: Прозрачност и отговорност

И браншовите организации в ИКТ сектора съветват да не се приема проектозакона за предучилищното и училищното образование

СТАНОВИЩЕ ПО ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И  УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

НА

АСОЦИАЦИЯ ТЕЛЕКОМУНИКАЦИИ (АСТЕЛ),
БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ ПО ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ (БАИТ),
БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ  НА СОФТУЕРНИТЕ КОМПАНИИ (БАСКОМ),
БЪЛГАРСКА УЕБ АСОЦИАЦИЯ И
ИКТ КЛЪСТЕР

 

КАЧЕСТВЕНОТО УЧИЛИЩНО ОБРАЗОВАНИЕ Е В ОСНОВАТА НА ИКОНОМИКАТА С ВИСОКА ДОБАВЕНА СТОЙНОСТ

* *Качеството на образованието е от особено голямо значение за индустриите в областта на информационните и комуникационни технологии (ИКТ). Тези индустрии предоставят най-високите добавени стойности в националната икономика и са конкурентоспособни в световен мащаб.

Обединената работна група по образованието на браншовите ИКТ асоциации – АСТЕЛ, БАИТ, БАСКОМ, БУА и ИКТ Клъстер – изработва качествени и количествени изисквания към образователната система – на училищно и университетско ниво, които ще бъдат предоставени на държавните и образователните институции през м. септември 2012 г.

Нашите бизнес интереси съвпадат с обществените за подобряване на качеството на образованието, защото се сблъскваме с остър недостиг на адекватно подготвени млади хора, които могат да участват ефективно в стопанския и обществен живот през 21-век.

От нормативната уребда очакваме да постави реалистична и ясна основа за дългосрочно развитие на образователната система, за да гарантира ускорено повишаване на качеството на образованието като съвкупност от качествени методики, квалифицирани преподаватели, модерни обучителни технологии, качествено управление на ресурсите, ефективен анализ, мениджмънт и мониторинг на училищата и системата като цяло.

Проектът на Закон за  предучилищното и училищното образование (ЗПУО), редом с добре заявените цели и принципи, има сериозни пропуски и неясноти. Основните ни забележки към проектозакона са разделени в две групи:

  • по визията за модернизация и управление на образованието;
  • свързани с особената роля на ИКТ за повишаване качеството на образованието.

Те се базират на “Препоръка на Съвета на ЕС относно Националната програма за реформи на България от 2011 г. и за представяне на становище на Съвета относно актуализираната Конвергентна програма на България за периода 2011-2014 г.”. Взели сме предвид Доклада на Сметната палата за реализацията на Стратегията за въвеждане на ИКТ в училищата от МОМН, както и множество добри практики на водещи страни в областта на ефективно използване на ИКТ в образованието.
А. Общи забележки

1.  Проектът за ЗПУО е нееднороден, тъй като наравно със законово регламентируеми изисквания са изредени подробни изисквания, които нормално са обект на подзаконови актове. Законът за нормативните актове определя:

“Чл. 3. (1) (Изм. – ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Законът е нормативен акт, който урежда първично или въз основа на Конституцията обществени отношения, които се поддават на трайна уредба, според предмета или субектите в един или няколко института на правото или техни подразделения.

(2) За уреждане на другите отношения по тази материя законът може да предвиди да се издаде подзаконов акт”

  1. 2.        Редица части от проектозакона, като одобряване на учебници или възможност за квалификация от външни на системата организации, както и за допълнително обучение на ученици, имат твърде подробни текстове, а за въвеждане на ИКТ – като важен катализатор за модернизация на системата, което е основополагаща и значително по-ресурсоемка и мащабна дейност, не се споменава нищо.
  1. 3.        Като цяло, проектозаконът не залага съществени промени в организационната структура на образователната система. Декларираната “иновативност” не се открива в начините за ресурсно обезпечаване и в структурата на управление на системата. Утвърждават се съществуващи практики на централен контрол.
  1. 4.        В чл. 22 са изброени 17 стандарта, които са ключови за цялостната регулаторна рамка, без да са публикувани. Така не става ясно какви са изискванията за резултатите в системата на предучилищното и училищното образование, както и  условията и процесите за тяхното постигане. Това не дава възможност за комплексна оценка на проектозакона по същество. Не е приемливо тези стандарти да не се публикуват при предлагането на такъв всеобхватен закон.

В проектозакона определено  не са разрешени противоречия, поради които образователната система не може да постигне повишена ефективност и качество. Някои от по-важните противоречия са:

  1. 5.        Регионалните управления по образованието, както и досега нямат отношение към финансовия ресурс на училището, и не могат да са в помощ при отразяване на спецификата на всяко училище при дефиниране и задоволяване на потребностите му. От друга страна, общинската администрация, която разполага с общински бюджетни средства, няма отношение към дефиниране на методическите и образователни специфики на училището. Общините нямат инструментариум за управление на собствените си училища. Те само наблюдават фискалната целесъобразност на  разходите, а  качеството на учебния краен продукт не се контролира като функция на вложените ресурси.
  2. 6.        Децентрализацията, както е заложена в проекта, по същество е вид централизация със сериозно ограничаване на възможностите за ефективни решения на ниво училище.
  3. 7.        Делегирани бюджети – директорът има отговорности, но не може да реализира стратегия и политики за развитие на училището. Така той разходва ресурси по начини, които не винаги съответстват на спецификата на района, екипа, учениците. Действа се по формула.
  4. 8.        Няма дефиниране на гъвкава и съобразена с потребностите система, по която квалификацията на педагогически кадри и директори да бъде извършвана,  в определена рамка и методическа програма. Вместо това са дефинирани начини за допускане на централизирани квалификационни дейности с неясна стойност (Раздел 5). Този раздел, съответно коригиран, би трябвало да бъде обект на наредба, а не на закон.
  5. 9.        Дистанционната форма на обучение (т.н. електронно обучение) е с нелогично ограничен обхват за общото образование (чл.111 ал.1)  и забранена за професионалното образование (чл.111 ал.2).
  6. 10.     Липсва уредба за регламентиране на критерии за задължителни компетентности и опит на учителите (педагогически и предметни) и директорите (образователен мениджмънт).

Някои констатации и предложения, които биха повишили качеството на образователната система са:

  1. 11.     Външното оценяване на системата трябва да е по-широк спектър от балансирани показатели и да се извършва от независима агенция по инспектиране и оценяване, която да не е подчинена на МОМН, а на Министерския съвет.
  2. 12.     Aтестацията на труда на учителите и директорите да се обвърже с реалните постижения на учениците в изпъление на поставените образователни и управленски цели и да се извършва на по-кратък от заложения период (например, всяка година).
  3. 13.     Необходимо е да се обсъди промяна на условията за  възлагане на преподавателска дейност: освен с физически лица да се сключват договори и с юридически лица – вкл. специалисти на почасова заетост трябва да имат достъп до предлагане на образователни услуги в училищата, както е в други страни от ЕС.
  4. 14.     Съществува объркване и припокриване на отговорностите на предложените обществени съвети и настоятелствата към училищата. Както е в други страни, предлагаме “обществен съвет” и “настоятелство” да се обединят  в местен училищен съвет и да бъдат с участие на представители на родители, община, местния бизнес и културни и спортни  дейци. Обществените съвети са  „обществени“, но Министърът издава Правилник за условията и редът за конституирането, устройството и дейността им, което ги прави подчинени, ведомствени.
  5. 15.     Има изискване училищното настоятелство да се регистрира по Закона за юридическите лица, а от  друга страна се учредява Обществен съвет, който ще функционира по правилник на Министъра на образованието, което не е издържано юридически. Също така, неясно е как директорът разработва стратегия за развитие на училището, учителите ще я приемат, Общественият съвет ще я одобрява, а  Настоятелството ще осигурява (частична) финансова подкрепа.
  6. 16.     Директорската длъжност – няма достъп за желаещи и можещи кандидати с други специалности – икономическа, техническа, право и социални дейности. Няма заложено изискване за  специалност „Образователен мениджмънт“ и само учители  със стаж  могат да  участват в конкурси за директорски длъжности. От друга страна квалификацията на учителите, заели директорски длъжности, се извършва от Институт за обучение на директори, който няма статут на учебно заведение и не предлага специалност/дисциплини като “Образователен мениджмънт”.
  7. 17.     Не е ясна ролята на Националния инспекторат и как той се съотнася към децентрализацията и управлението на ресурсите.
  8. 18.     Не са предвидени механизми за иновации и организационно развитие на училищата и системата като цяло, а те са жизненоважни, за да осигурят постоянно подобрение и адаптация на системата към променящите се условия и изисквания.
  9. 19.     Необходимо е да се предвиди механизъм за ежегодна научно-обоснована преценка на ефекта от новата регулационна рамка за постигане на целите и прилагане на принципите, заявени в проектозакона, както и постигане на синхрон с целите, заложени в „Европа 2020″. Тази преценка, заедно с аргументирани предложения за подобрения, трябва да бъде внасяна от Министерски съвет и обсъждана на ниво Народно събрание.

Б. СПЕЦИФИЧНИ ЗАБЕЛЕЖКИ ПО ВЪВЕЖДАНЕ НА ИКТ В ОБРАЗОВАНИЕТО

В проекта липсва законово уреждане на основни моменти, които биха били стабилна основа за модернизация на системата на образованието с ефективно използване на ИКТ.

Считаме това за пропуск, който може да се отстрани с предвиждането на

Стандарт “Информационни и комуникационни технологии в образованието”,

в който да се включат регламенти (стандартизирани методики)  за:

А.    Използването на ИКТ в училищата, а именно:

  • в преподаването и ученето
  • в управлението на учебния процес и създаване на учебно съдържание
  • в управлението на отношенията училище-родители
  • в национална система за издаването на документи за завършена образователна степен
  • в дистанциони форми на обучение
  • в квалификационни и сертифициращи програми за учители и директори
  • в извънкласни дейности
  • други неизброени тук

Б.  Определяне на потребностите

Необходимо е да се извърши всеобхватен анализ на потребностите за учебно съдържание, подготовката на учителите и адекватни педагогически методи, вкл. технологична инфраструктура. На базата на този анализ трябва да се предприемат управленски действия и финансиране за удовлетворяване на потребностите, както и поддръжка и развитие на материалната база. Подходящ модел за управление и контрол би бил, например, “ИКТ паспорт на училището” и други добри европейски практики.

В.  Финансово обезпечаване

Дефиниране на целеви бюджет за реализиране на дейностите, включени в стандарта

“Информационни и комуникационни технологии в образованието”

в размер 3-5% от бюджета на училището, който да се осигурява приоритетно за обезпечаване на програмите на всяко училище и да не е по-малък от определен минимум, необходим за нормална реализация на тези програми.

Изпълването на този стандарт със съдържание може да се реализира с обособяване на специализирани структурни звена централно (методически насоки, модели, мониторинг) и локално (ефективни целесъобразни оперативни решения), които да си сътрудничат с външни организации – университети, фирми. Ресурсното обезпечаване с целева част от делегирания бюджет, както и следването на добри практики от водещи страни, е решаващо.

Някои от по-важните проблеми, съществуващи към момента, които ще се избегнат с прилагането на такава нормативна уредба, регламентираща дейностите по въвеждане и използване на ИКТ в училищата, са:

В1.          Липсата към момента на  нормативно (законово) регламентиране на компонент от делегираните бюджети на училищата, целево предназначен за въвеждане и оптимално използване на ИКТ. На училището трябва да се даде възможност за вземане на гъвкави оперативни решения, които,  съобразени с местните условия, са максимално ефективни. Това би довело до минимизиране на  възможността за корупционни практики, характерни за централизираната система на снабдяване с материални активи.

В2.         Липсва  законова възможност за авторски програми, добри практики  и разработка на модели (моделно училище, клас, регион),  в които да се реализират експериментални проекти, да се  регламентира  квалификационна програма и кариерно стимулиране и професионално утвърждаване на кадрите.

В3.          Липсата на изискване за задължително сертифициране на компютърни умения  за  упражняване на професията – учители, директори, експерти и служители в системата на образованието.

В4.         Липсата на  цифровизация на училищната документация, електронна комуникация и обмен на  електронни документи (премахване на дискети) – Наредба на МС. Съвместно с други министерства трябва да се създаде система за издаване на електронни документи за образование. За целта е необходима база данни и технология. Такава система ще преустанови издаването (печатането) на документи за образование от училищата и съответно ще се елиминират възможностите за злоупотреби.

В5.          Липсата на  нормативна база за провеждане на електронно (дистанционно) обучение, както и електронно оценяване. Дистанционното обучение е алтернатива на частните уроци, които в ЕС са практикувани единствено в България.

В6.         Липсата на  публичност на  училищата и комуникации чрез средствата на ИКТ – контакти с учители, директори, бюджети, планове и форми на обучение – всяко училище трябва  да има уебсайт по стандарт (какво да съдържа един училищен сайт).

(Наредбите трябва да се изработят съвместно с Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщения и да осигурят среда за прилагане на Закона за електронното управление, Закон за Електронните Съобщения и Закон за електронния документ и електронния подпис).

В7.          Липсата на система за мониторинг на резултатите на всички етапи и по всички пластове на системата – от управлението на образователните институции, качеството на преподавателската работа, до качеството на продукта на системата, което е нивото на образователните резултати.

Тези и други, неизброени тук, особености на съществуващото статукво по отношение на въвеждането и ефективното използване на ИКТ в училищата, ние определяме като недостатъци, неспособност на системата за развитие и усъвършенстване, и в резутат изоставане в сравнение с много други страни, и то с доста години. Това е констатирано в много анализи, български и европейски изследвания.

Положителни стъпки, реализирани от МОМН, като проекта за масов достъп до Интернет за учители и училища, създаването на учебно съдържание, обучение по компютърни умения, доставки на компютри и периферни устройства, реално не водят до видимо повишаване на образователните резултати поради факта, че не са реализирани като част от добре планиран системен подход, а кампанийно, на парче, с цел усвояване на средства, без да е дефинирана и следвана  крайна цел с измерение “Образователен резултат”.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Настоящото становище включва значителен брой забележки по противоречиви или неприемливи текстове, съдържащи се в проекта за ЗПУО. Някои от тях са подлежащи на регулиране в последващи наредби или други подзаконови актове. Изброените недостатъци са от такова естество, че според нас не е допустимо проектът на закона да бъде предложен за приемане от законодателя в този вид.

Образователната система трябва да бъде цялостно реформирана, за да отговори на обществените изисквания за значително подобрение на качеството на образование за всички български деца, което да осигури конкурентноспособност, високо качество на живот и устойчиво развитие на България през XXI век.

Следователно, необходимо е да се рестартира процеса за изграждане на иновативни обществени политики и адекватна нормативна уредба за осъществяване на цялостната реформа на образователната система.

Ние – българските ИКТ асоциации – сме готови да взаимодействаме активно с държавата, образователните институции и гражданското общество за по-добро бъдеще на нашите деца.

Министър Сергей Игнатов се ангажира публично да подкрепи електронните платформи

Министърът на образованието проф. Сергей Игнатов пое ангажимент да подкрепи електронните платформи за управление на образованието. Това се случи по време на конференцията „Бизнес и образование“, организирана от в. „Капитал“ в хотел Шератон, София.

Министърът отговори на въпроса на Емил Джасим, програмен директор на Център за образователни иницитиативи, до каква степен МОНМ е готово да приеме електронните платформи за управление на образователния процес. Министър Игнатов пожела да отговори веднага: „Мислите ли ,че ще сте откажа от миналото си?! Университетът, който ръководех, беше пръв, който въведе електронното образование.“ След това министърът допълни, че това е бъдещето, но трябвало време да се реализират промените. Изпълнителният директор на Microsoft Георги Ранделов изрази надежда това да се случи възможно най-бързо, а не след две или три години, когато ще бъде вече късно, с оглед на изключително бързо развиващите се технологии.

Всъщност обаче министерството, вероятно без да иска, репресира учителите, които използват електронни платформи. Тези учители са подлагани на непрестанни проверки от страна на инспекторатите, твърдят пострадали учители. Така остава отворен въпросът дали МОНМ действително ще подкрепи образователните платформи или поне ще спре да пречи на учителите-новатори.

В същото време г-жа Саша Безуханова, „Хюлет-Пакард“, изрази надеждата, че министерството ще бъде отворено да подкрепи осигуряването на достъп на всички до образователни ресурс.

Очаквайте подробен репортаж от конференцията в края на седмицата.

Немската гимназия ли? Знаем, че са страхотни!


В днешната статия на Дойче Веле нашите приятели и партньори от НЕГ „Проф. Константин Гълъбов“ са посочени като „Бъдещето на България“. Няма как да не се съгласим с колегите от най-известната германска медия, като добавим, че вярваме във всички български ученици и техните учители. Те са най-важния, смислен и сериозен „капитал“ и „материал“, с който нашето общество разполага.
Тъкмо Немската гимназия беше отбелязана като училището, в което се проведе „първото он-лайн контролно“, благодарение на проекта на Център за образователни инициативи и Фондация „Америка за България“, озаглавен „Учене чрез MOODLE“.

Браво на Немската гимназия! Знаем, че сте страхотни!

„В очакване на Супермен”

Съдбата на една страна няма да се реши на бойното поле, а в класната стая.

Режисьорът, носител на „Оскар“,  Дейвис Гугенхайм представя историите на няколко колежани от работническите квартали на Лос Анджелис, Ню Йорк и Вашингтон – градове, в които държавните училища са сред най-лошите в страната. Самите преподаватели ги наричат „фабрики на провала“.

Приемането на децата в основно училище е показано в документалния филм като истинска битка, която родителите се надяват да спечелят чрез теглене на чоп. В претъпкани физкултурни салони стотици малки кандидати и техните родители в началото на всяка нова учебна година спорят за няколко десетки места в основните училища. Тези места се разпределят чрез теглене на топки с номера, а процесът се следи от разплакани майки.

В Лос Анджелис половината от учениците изобщо не завършват средно образование. В Калифорния, само една четвърт от учениците от четвърти гимназиален клас достигат необходимото ниво по математика. Филмът е носител на наградата на публиката от фестивала в Сънданс.

Текст: vesti.bg

Рейтинг на филма в IMDB – 7.4

Оценката на Rotten Tomatoes – 89%

За да гледате онлайн, натиснете тук