Преподаватели, участници в проект „Нация и гражданство“ излизат с предложение за промени в преподаването на гражданското образование в училище

В края на месец април 2012 година Изследователският център по социални науки към катедра Социология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, съвместно с Център по образователни инициативи и Фондация за хуманитарни и социални изследвания събра преподаватели от  страната на семинар-дискусия, посветен на песпективите и посоките на развитие на гражданското образованието в България. Предлагаме на Вашето внимание предложенията за реформи, направени от участниците в рамките на дискусията.

ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА РЕФОРМИ ОТ СТРАНА НА УЧИТЕЛИ, НАПРАВЕНИ НА РАБОТНА СРЕЩА, ПРОВЕДЕНА НА 20.04.2012 – 22.04.2012  В РАМКИТЕ НА ПРОЕКТ „НАЦИЯ И ГРАЖДАНСТВО”

Предложения, засягащи преподаването на гражданското образование в училище.

Общо бе мнението, че гражданското образование в училище не е на нивото, на което трябва да бъде.

На въпроса отделен предмет или интердисциплинарно трябва да е гражданското образование мненията се разделиха – едното бе за интердисциплинарно включване на гражданското образование, другото бе за отселен предмет, в крайна сметка дискутиращите се обединиха около мнението и/и.

На свой ред се появиха различни предложения за отделния предмет или други форми на провеждане на гражданско образование:

А. Въвеждане на отделен предмет, подобен на „Свят и личност” в прогимназиалната степен – 5-7 клас, който обаче да е практически ориентиран към работа в конкретна общност. Мотиви: голяма част от децата отпадат  от образователната система след тези класове. Предметът трябва да е насочен преди всичко към придобиване на граждански компетентности, като учениците трябва сами да решат как да работят за конкретна общност – за училището или за местната общност. През конкретни дейности, насочени към решаване на проблем в общността, децата ще усвояват в „ход” граждански знания, ще се учат чрез практикуване (learning by doing).

Б. Гражданското образование да е обвързано с конкретни дейности на учениците в рамките на ученически парламент или училищни проекти, по които те да решават какво да правят. Иначе казано, да се делегират правомощия на учениците за гражданско участие в училищния живот, само чрез това реално участие те могат да разберат какво значи гражданска активност.

В. Да се улесни и стимулира процеса на провеждането на учебен процес под формата на извънкласна дейност. Изложени мотиви:  улеснява формирането на компетентности и изграждането на умения, защото проблемите, които засяга гражданското образование се случват извън рамките на училището. Гражданското образование трябва да формира набор от компетенции, които да се придобиват следствие на практическа работа с локалните проблеми на общността. Така ученикът се чувства пряко ангажиран и развива чувство за отговорност и солидарност.

Г. С оглед на формиране на една демократична култура на взаимна отговорност, да се промени физическото пространство(класната стая), в което протича учебния процес. Изложени мотиви:  дизайнът на „модерната” класна стая трябва да предпоставя развиване на дискусионни умения, равни позиции между събеседниците по време на дебат, да изменя йерархичното отношение между преподавател и ученик. Оттук ще последва и промяна в нагласата към цялостния учебен процес, независимо от предмета на преподаване
Ако има отделен предмет, трябва да се реши проблема с оценяването:

1.      Да има ясно разписан стандарт за оценяването по предмети. Изложени мотиви: без стандарт учителят ще продължава да бъде принуден да оценява учениците негативно –  т.е те няма да получават оценка според това, което знаят, а според това, което не знаят.

2.      Да бъде преразгледана и променена шестобалната система на оценяване. Мотиви:  Оценяването е социална дейност, неразривно свързана с процеса на обучение, от който тя е важна част и като такава следва да бъде справедлива и позитивна. Шестобалната система не може да гарантира справедливо оценяване поради заложената неспособност да проследява и оценява процеса на натрупване на знание и умение. В нея не е ясно нито какъв е балансът между занието и умението, нито пък от кой момент в скалата от 0 до 100 знаенето и моженето се превръщат в положителна оценка.

.

Зачитането за  извънреден труд  на всички дейности, които се реализират извън класната стая, но имат доказана връзка с учебния процес – квалификационни курсове, участия в семинари, подготовка за учебния час и др.

Предложения, свързани с квалификацията и кариерното развитие на учителите

1.       Да се въведе двустепенна форма на квалификация.

Първото ниво да е  задължително, и да е обвързано с осъвременяване на преподаването от гледна точка на наложили се нови практики или промяна в съдържанието. Така „поддържането на форма” на учителите няма да е само резултат на тяхна мотивация, а ще е елемент от училищните задължения

Втората ниво е доброволно и то да дава квалификационна степен, която да се обвързва с кариерното развитие на учителите. Мотиви: С цел да се направи професията по-атрактивна за младите преподаватели възрастовият критерий да отстъпи място на квалификационния. Определяне на ясни области на придобити квалификационни умения – по отношение на предметната област, по отношение на методиката на преподаване, по отношение на извънпедагогическите компетентности (рещаване на конфликтни ситуации, работа в екип,език, работа по проект и т.н)

2.      Обвързване на критериите за диференцирано заплащане с учителската квалификация. Изложени мотиви: Към момента се случва така, че воденето на училищната документация носи повече точки на учителя от квалификацията му.
3.      Провеждане на дискусия относно това дали парите за квалификация да бъдат част от делегирания бюджет или под формата на ваучерна система. В първия случай те ще са под разпоредбата на директора. Следва да бъдат ясен процентът, който отива за квалификация от общия бюджет, принципите, според които той се харчи и разпределя, правата от отговорностите на мениджмънта на училището, който е в правото си да определя политиката и профила на училището, а оттук и на неговите кадри. В втория случай държавата, в лицето на МОМН следва да поеме отговорността и контрола върху квалификациите.

4.      Валидиране на квалификационните курсове от институции извън ДИУУ-тата, (университети, НПО-та, фирми).

5.      Валидиране на добрите педагогически практики, които се развиват по линия на НПО сектора и включването им в сайт на МОМН  в един сайт

Процедурно предложение:

МОМН да публикува експертите, които работят по държавните стандарти за гражданско образование, както и тези, които участват в комисии за оценяване на добри граждански практики и в олимпиадата по гражданско образование, заедно с критериите за подбор и оценка. Мотиви: Прозрачност и отговорност

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>