Как едно училище в Търговище е наистина в 21-ви век

Отдавна като общество сме се отказали да търсим чудеса в образователната система. Обикновено като такива отчитаме индивидуалните успехи на български ученици на световни форуми. Тези успехи обаче не се дължат на ефективността на системата, а са постигнати с много труд по-скоро въпреки самата система. Ето обаче, че в Търговище променят системата. И я променят с много работа, воля и желание да дадат най-доброто на своите ученици.

От повече от година знаем какво се случва с І-во СОУ „Св. Седмочисленици“ в Търговище. От повече от година знаем, че там във всяка стая, в която се провеждат часове, има мултимедиен проектор и персонален компютър (или лаптоп), който е свързан с интернет. Разбира се, във всяка стая има и спускащ се екран, на който учениците да виждат всичко онова, което учителят има да им показва.

От една година училището използва и създадената от Център за образователни инициативи платформа за електронно обучение http://u4ili6teto.bg/1sou-tg. Преди една година за пръв път посетихме това училище, когато обучихме 30 учители как да работят с платформата и как да използват всички предимства, които им дава базираната върху MOODLE обучителна среда.

На 24-ти и 25-ти февруари тази година с моите колеги бяхме поразени и много впечатлени от темповете, с които се модернизира училището и от желанието на учителите да работят. Сега ще ви разкажа тъкмо за това. (Снимките са тук.)

Може би трябва да започна с това, че първият ден на обучението беше в неделя. Директорката Севдалина Зафирова беше осигурила обяд за всички, при условие че в Тръговище почти всички учители могат да се приберат пеша у дома за обяд за най-много 15 минути.  Нямаше нито един отсъстващ учител, а освен това всички участваха активно в обучението. Очевидно спойката  между ръководство и учителски състав тук е позитивна и е успяла.

В следобедната кафе-пауза нашите домакини ни показаха новия Център по природо-математически науки, създаден с помощта на Фондация „Америка за България“. Снимките са достатъчно карсноречиви. Големите екрани във фоайетата, както и уредбата, се използват всеки петък за ученическо караоке в голямото междучасие. Това междучасие е по-дълго от обикновено, като в караокето участват ученици и учители. Петя Ангелова, учител по ИКТ, разказа, че често учениците оставали и следобед в училище, защото им било приятно. В същите тези фоайета са инсталирани вертикални тъч-скрийн компютри, които могат да се ползват от всички в училището напълно свободно. Вероятно тук е мястото да спомена, че от повече от година и половина в цялото училище има и wi-fi мрежа с достъп до интернет.

В рамките на същия проект училището е осигурило т.нар. подвижни компютърни кабинети. Това са два големи метални шкафа на колела, които съдържат  по 16 лаптопа+един учителски всеки. Така всеки учител, който иска да работи заедно с класа си в платформата за електронно обучение, може да го направи в която и да било класна стая, ако някой от 4-те компютърни кабинета не е свободен.

Шкафовете са на колела, както вече стана дума, но тежат. Това обаче не пречи да се използват на различни етажи, защото в сградата от 5 години има асансьор, който обслужва учениците, които имат затруднени двигателни способности. Цялото училище е достъпно за всички – нещо, с което не могат да се похвалят редица институции дори в столицата.

Създадените кабинети в рамките на Центъра за по природо-математически науки притежават и интерактивни дъски, които са комбинирани с мултимедийни проектори, които могат да излъчват и в 3D формат. Да, трябват очила за 3D, които обаче са налични в училището заради 3D кабинета, разположен на приземния етаж. В тази малка „кино зала“ станахме свидетели на 3D демонстрации, направени от Живко Зафиров, учител по физика. С кинетичната система за управление на образа той ни показа как прави часовете на учениците интересни и забавни, а физиката се превръща в разбираем и любим предмет.

И ако в началото, преди година и малко, по-голямата част от учителите са били негативно настроени към започващата модернизация, то сега сега разликата е единствено в тов колко е голямо желанието за работа и оптимизма. Извинявам се, ако звуча патетично, но никога не съм предполагал, че ще стана свидетел в България на толкова хубаво начало.

Искрено съм убеден, че успехите на учениците от Търговище няма да закъснеят и след няколко години ще чуваме все по-често за тях.

Автор: Емил Джасим

 

 

 

Какво прави един проект „оригинален“?

Всеки си мисли, че проектно-базираното учене (ПБУ) има нещо общо с „оригиналното“ учене. Но не всеки е съгласен какво означава това.

Отговорете на следния въпрос:

Кой от тези проекти може да се нарече оригинален?

а) Учениците учат за застрашените видове в своя регион и вземат мерки за опазването им, реализират и кампания, за да информират обществото, работят по възстановяването на ареала и комуникират с местните власти;

б) Учениците съставят календар с картинки и информация за застрашените видове, който те продават по време на обществено събитие преди зимната ваканция, и даряват парите на природозащитна организация.

в) Учениците играят ролята на учени, които трябва да отправят препоръки към природозащитна организация за това как да защитят застрашените видове в различни екосистеми по света.

За всички пуритани по отношение на оригиналността един проект не е точно оригинален, освен ако не е в реалния свят и не е свързан директно с животите на учениците и истинските проблеми на техните общности. По този модел, избор „а“ със сигурност има връзка и може би „б“, но не и „в“. Все пак си мисля, че отговорът е „г) всички изброени“.

Има подвижна скала за оригиналност в ПБУ, която се движи от „неоригинален“ през „донякъде оригинален“ до „напълно оригинален“.
„Неоригинален“ означава, че работата, която учениците вършат, не съвпада с вида работа, вършена в света извън училище или не е предназначена да има какъвто и да е ефект, освен постигането на някаква академична цел. Един неоригинален проект ще включи вида задача, която се дава на учениците по принцип: да съставят есе, да направят плакат или модел, да напишат и презентират доклад за книга, или да направят презентация на PowerPoint на тема, която те са разработили. Извън училище няма никакъв интерес към работата на учениците, никой всъщност не използва това, което създават, и работата, която вършат не е това, което хората вършат в реалния свят.

„Донякъде оригинален“ означава, че учениците вършат работа, която симулира дейности и постига резултати, които наистина се случват в света извън училище. В проект, който е „донякъде оригинален“, учениците могат да играят роля (като в избор „в“): учени, инженери, съветници на президента или уеб дезайнери, които са поставени в сценарий, който отразява какво може да се случи в реалния живот. Или пък учениците могат да създадат продукти, които въпреки че не са използвани в реалния свят, са подобни на такива, които хората наистина биха могли да използват.

„Напълно оригинален“ значи, че учениците вършат работа, която би могла да е съвсем истинска или пък такава, която оказва директно влияние или е от полза в реалния свят. „Реалният свят“, между другото, може още да е самото училище, което си е съвсем истинско място за учениците. В тези проекти избори като „а“ и „б“ учениците могат да проповядват или защитават дадена кауза; да вземат мерки за подобряването на своята общност; да извършват услуги за някого; да създадат физически артефакт, за да покажат, разпространят или споделят своите собствени идеи по темата по различни начини.

Един проект може да бъде оригинален по 4 начина, някои от които могат да се комбинират.

1. Проектът задоволява реална нужда в света извън класната стая или продуктите, които учениците създават, са използвани в реалния свят.

Например:

  • Учениците предлагат проекти за нова игрална площадка в парка наблизо;
  • Учениците планират и изпълняват чистене на околната среда в своята общност;
  • Учениците създават уебсайт за книги, които младите хора харесват;
  • Учениците действат като консултанти на местния бизнес, като го съветват за това как да увеличи продажбите си сред младите хора.
  • Учениците развиват план за разрешаване на конфликтите в своето училище.

2. Проектът се фокусира върху проблем или тема, които са актуални за живота на учениците – колкото по-директно, толкова по-добре – или за проблем, който е често срещан в света възрастните, в който учениците скоро ще навлязат.

Например:

  • Учениците създават мултимедийни презентации, които изследват въпроса „Как създаваме и губим приятели?“
  • Учениците учат физика, като изследват въпроса „Защо не падам от моя скейтборд“?
  • Учениците от отрядите/отборите със специални задачи трябва да изследват възможните ефекти от климатичните промени върху техните общности и да препоръчат действия, които могат да бъдат предприети.
  • Учениците решават дали тяхната страна трябва да се меси в конфликт в друга държава, който създава хуманитарна криза.

3. Проектът създава сценарий или симулация, която е реалистична, макар и да е измислена.

Например:

  • Учениците са попитани през 1859 г. от настоятелството на българската църква в Цариград „Св. Стефан“  дали трябва да се обявява независимостта на българската църква;
  • Учениците действат като архитекти, които трябва да проектират театър, който да поема максимален брой хора, като им се дадат ограничения за достъпната земя, цена, сигурност и т.н.;
  • Учениците играят ролята на съветници в ООН от името на държава, която тъкмо е свалила диктатор и иска съвет за това как да създаде демократичен ред в страната си;
  • Учениците препоръчват коя планета в нашата Слънчева система трябва да бъде изследвана от следващата космическа сонда, докато се състезават за финансиране от голяма и богата организация, например НАСА;
  • Учениците са попитани да дадат идеи за ново ТВ риалити шоу, което образова зрителите по научни теми като еволюционната биология и геоложката история на Земята.

4. Проектът включва инструменти, задачи или процеси, използвани от възрастните в реални ситуации и от професионалистите в тяхната месторабота. Тези критерии за оригиналност могат да се свържат с всички посочени по-горе примери.

Например:

  • Учениците, които изследват физиката, която стои зад карането на скейтборд тестват различни повърхности за скорост, като използват научния метод и инструменти, с които боравят учените;
  • Учениците, които изследват проблема как печелим и губим приятели правят проучвания, анализират данни, записват видео интервюта и използват онлайн редакторски инструменти, за да сглобят своите презентации;
  • Учениците действащи като съветници към ООН по въпроса за възникващата демокрация анализират съществуващите конституции, пишат официални доклади и изказват някакви препоръки.

Убеден съм, че напълно оригиналните проекти са често най-силни и ефективни, защото са много ангажиращи за учениците и им позволява да се чувстват значими за своя свят – колкото повече от тях, толкова по-добре. Но ако още не можете да стигнете там, не си мислете, че се проваляте на теста за оригиналност в своите проекти. Малко е все пак по-добре от нищо!

Автор: Емил Джасим
снимка: Ученици обсъждат прорект в училище „Витра“, Швеция.

Какво би станало, ако училищата не са вече училища?

„Училището не е училище. То е мястото, където се ражда гражданският идеал“.

Някъде из нета веднъж се натъкнах на определението, че училището е място, където хората „се учат да водят живот на безкористна служба в името на обществото; където намираме пътеката към целомъдрието, подчинявайки вродения личен интерес като индивиди на интересите на обществото за общото благо“.

Ако звучи малко като някакви празни и наивно-идеалистични приказки и надежди, помислете за алтернативата. Трудно е да се каже, че учениците си трошат краката, за да влязат в класната стая, където да научат несвързани факти, които те ще сдъвчат и след това ще изплюят върху разни стандартизирани тестове. Твърде много им е скучно, като прескачат през обръча на образованието, защото все още използват транспортири като инструменти за проекция.

Липсата на цел – помислете за всички пъти, когато сте питали някой учител с въпроса: „За какво някога ще използвам това?“ – дава на учениците твърде малко смисъл да не напуснат училище. Ако учениците наистина завършат гимназия и евентуално университет, твърде много от тях не знаят какво искат да правят с остатъка от живота си, защото никога не им се е налагало да приложат това, което учат, за да се справят с предизвикателствата на реалния, на живия живот. Всичко това може да се промени, ако учениците, студентите, родителите, обучаващите, бизнесът, правителствените институции и неправителствените организации се обединят, за да направят училището място, което основно действа като ресурс на познание, достъпен за всички.

От тази гледна точка училищата биха могли да станат хипер-локални. Училищната общност например би могла да се опита да се справи с проблеми на конкретната местна общност, независимо какъв е нейния мащаб. Учениците биха могли да използват тогава своята изобретателност и уменията си за критично мислене, както и своите академични умения, за да се справят с истински проблеми от живота като отпадането от училище. После, когато дойде денят на дипломирането, един ученик няма просто да получи едно парче хартия, показващо, че е работоспособен. Вместо това, когато приключи официалното обучение, би получил най-високата възможна титла в едно свободно общество: гражданин.

Независимо дали тази идея ви харесва или не, ще се радваме да споделите Вашето мнение.

Автор: Емил Джасим

 

На снимката: „класна стая“ от училища „Витра“, за които ще пишем съвсем скоро.

Министър Сергей Игнатов се ангажира публично да подкрепи електронните платформи

Министърът на образованието проф. Сергей Игнатов пое ангажимент да подкрепи електронните платформи за управление на образованието. Това се случи по време на конференцията „Бизнес и образование“, организирана от в. „Капитал“ в хотел Шератон, София.

Министърът отговори на въпроса на Емил Джасим, програмен директор на Център за образователни иницитиативи, до каква степен МОНМ е готово да приеме електронните платформи за управление на образователния процес. Министър Игнатов пожела да отговори веднага: „Мислите ли ,че ще сте откажа от миналото си?! Университетът, който ръководех, беше пръв, който въведе електронното образование.“ След това министърът допълни, че това е бъдещето, но трябвало време да се реализират промените. Изпълнителният директор на Microsoft Георги Ранделов изрази надежда това да се случи възможно най-бързо, а не след две или три години, когато ще бъде вече късно, с оглед на изключително бързо развиващите се технологии.

Всъщност обаче министерството, вероятно без да иска, репресира учителите, които използват електронни платформи. Тези учители са подлагани на непрестанни проверки от страна на инспекторатите, твърдят пострадали учители. Така остава отворен въпросът дали МОНМ действително ще подкрепи образователните платформи или поне ще спре да пречи на учителите-новатори.

В същото време г-жа Саша Безуханова, „Хюлет-Пакард“, изрази надеждата, че министерството ще бъде отворено да подкрепи осигуряването на достъп на всички до образователни ресурс.

Очаквайте подробен репортаж от конференцията в края на седмицата.

„В очакване на Супермен”

Съдбата на една страна няма да се реши на бойното поле, а в класната стая.

Режисьорът, носител на „Оскар“,  Дейвис Гугенхайм представя историите на няколко колежани от работническите квартали на Лос Анджелис, Ню Йорк и Вашингтон – градове, в които държавните училища са сред най-лошите в страната. Самите преподаватели ги наричат „фабрики на провала“.

Приемането на децата в основно училище е показано в документалния филм като истинска битка, която родителите се надяват да спечелят чрез теглене на чоп. В претъпкани физкултурни салони стотици малки кандидати и техните родители в началото на всяка нова учебна година спорят за няколко десетки места в основните училища. Тези места се разпределят чрез теглене на топки с номера, а процесът се следи от разплакани майки.

В Лос Анджелис половината от учениците изобщо не завършват средно образование. В Калифорния, само една четвърт от учениците от четвърти гимназиален клас достигат необходимото ниво по математика. Филмът е носител на наградата на публиката от фестивала в Сънданс.

Текст: vesti.bg

Рейтинг на филма в IMDB – 7.4

Оценката на Rotten Tomatoes – 89%

За да гледате онлайн, натиснете тук

„Образование без граници“ започва на 16 март в НДК

От 16 до 18 март 2012 година в Националния дворец на културата в София (НДК) ще се проведе международното изложение „Образование без граници”.

Панаирът се организира от Бери Груп България в сътрудничество със Столична община и над 60 медийни партньори.

Според организаторите, това ще бъде едно от най-интересните и полезни издания на най-големия и популярен образователен панаир в страната.

Целта на международното изложение „Образование без граници” е насочване на българските ученици, студенти и всички заинтересовани към възможностите за обучение както в български, така и в чуждестранни учебни средни и висши заведения.

Новото, което ще видим през месец март са представители на висшето образование от Австралия, Румъния и Индия, които за първи път ще дойдат у нас. Наред с тях ще видим общо 19 различни държави, сред които традиционно присъстващите Германия, Австрия, Холандия, Хърватска, Дания, Естония, Япония, Великобритания и т. н.

От шведските представители ще видим Университетите от Стокхолм и Бурос, а от Словения – Университет Марибор. Интерес представляват и участниците от Съединените щати – това са Линкълн университет и Джон Кабът университет. Българската държава ще бъде представена от Стопанската академия в Свищов, Департаментът за езиково обучение на СУ „Климент Охридски”, Международна гимназия Златарски и др.

Най-полезно за учащите на международното изложение „Образование без граници” тази пролет ще бъде, освен голямото разнообразие участници и присъствието на три организации, които представляват националното образование на съответната държава. Една от тях е Посолството на Канада от Румъния, която ще представи с Education au/in Canada всички канадски университети и възможностите за обучение в тази държава.

Подобна роля играят испанската фондация UNIVERSIDAD.ES, която ще участва за втори път на „Образование без граници” и Study Pro Australia – Live Study Work in Australia – съответно, за първи път у нас. Чрез тези три организации ще се запознаем с канадското, испанското и австралийското образование и възможностите за обучение в тези големи държави.

Най-голямото и популярно образователно изложение у нас „Образование без граници” ще осигури и най-новата и актуална информация за европейските младежки програми. На шестото издание през март ще бъдат разпространени материали, с които можете да кандидатствате по всички европейски програми на ЕС, тъй като изложението е подкрепено и от ЕС.

Заповядайте в Националния дворец на културата от 16 до 18 март, за да намерите своето място в света на образованието! Входът е свободен след предварителна регистрация на www.edu-fair.eu или на място в НДК!

За връзката между катеренето на дървото, употребата на смартфон и света навън

За децата вече е по-лесно да използват мобилен телефон и интернет, отколкото да се покатерят на дърво.

Такава връзка няма да видите веднага. А вероятно няма да видите и по-късно. Обаче при проучване във Великобритания стана ясно, че около 45% от децата на възраст между 5 и 13 години не могат да си завържат връзките на обувките, но 67% могат да работят с DVD плейър. Изследването, оповестено от британския ежедневник „Телеграф Дейли“, показва, че по-голямата част от изследваните деца имат уменията да се включат в интернет (да се логнат), да играят компютърни игри, да използват смартфон и таблет.
В същото време 65% не могат да направят чай, 81% не могат да четат географска карта, а 87% не са способни да залепят спукана велосипедна гума.
Изследването също така показва, че огромна част от това поколение няма познания за „светът навън“. Подобна теза се доказва от факта, че 59% от децата не знаят как да се покатерят на дърво.

Дълбоко сме убедени, че тези данни, макар и верни, не са страшни. Просто днешните деца са родени с интернет, не могат да си представят света без мобилен телефон и вярват, че, когато пораснат, ще живеят в космоса. И ние, като техни родители и учители, трябва да примем спокойно този факт. Все пак зависи от нас да направим всичко възможно да ги възпитаме и да ги научим така, че да са способни да се справят и без нас… дори и в космоса. Това до голяма степен означава, че трябва да познаваме добре всички онези технологии и да ги използваме в образователния процес, както вкъщи, така и в училище. Също така вярваме, че връщането на авторитета на учителя  задължително минава през успешното използване на високи технологии в училище. По този начин учителят ще може да си върне и доверието на учениците, които сякаш често си мислят, че учителите са олдскуул вкаменелости.

Източник на статистиката: www.telegraph.co.uk

Бетовен живее в Холивуд

Мина времето когато  учителят по музика можеше да пусне  в час  „Лунната соната” и простичко да каже:  „Деца, това е гениалният немски композитор Бетовен!”  без страх, че някое хлапе би могло да възкликне: Ама Бетовен не беше ли куче? Днешният учител трябва да знае, че преди композитора Бетовен децата вече познават и обичат интелигентния и храбър домашен любимец Бетовен.  Всъщност примерът е една от много илюстрации за неравната битка, която образованието води с вездесъщите медии и холивудски митологии на постмодерното общество.  И винаги губи. Докога?  В същото време примерът ни показва и една от основните задачи пред съвременния учител –  да оправя кашата, която може да създаде съвременното свръхинформативно общество, в което Бетовен може да бъде и куче, и композитор, и сериен убиец, какъвто пример веднага ми хрумва с Ханибал.

Какъв да бъде съвременният учител и какво да очакваме от него, както и какво да очаква той от нас. Ще се радваме на всеки Ваш коментар!

Оценяването по шестобална система е истински олдскуул и не е готино*

*олдскуул – жарг., букв. старата школа; използва се, за да обозначи нещо морално остаряло и очевидно извън времето си (бел. на авторите)

Център за образователни инициативи вижда два основни проблема, свързани с предложените в Проекта за закон за предучилищно и училищно образование инструментариум и философия на оценяването.
От една страна това е липсата на възможност за реално оценяване и стратификация на учениците в класа според показаните от тях знания и умения. От друга страна продължава да няма разписани критерии по предметите какви знания и умения водят до определена качествена и количествена оценка, което означава, че учителят ще продължава да бъде принуден да оценява учениците негативно –  т.е те няма да получават оценка според това, което знаят, а според това, което не знаят.

И двата проблема в крайна сметка реферират до реалното запазване на т.нар. „шестобална” система за оценяване в предложения проект за закон. Това означава, че според чл. 118, ал. 2 учителите имат право да оценяват с положителни оценки „среден“, „добър“, „много добър“ и „отличен“. Всъщност положителните оценки биха отговаряли на система за оценяване, която е по-правилно да наречем „четирибална“. Причината за това е, че обхватът на оценката „среден“ е от 3,00 до 3,49, на „добър“ – от 3,50 до 4,49, на „много добър“ – от 4,50 до 5,49, а на „отличен“ – от 5,50 до 6,00. Всички тези цифри ни казват едно – пълен обхват от 1 единица на положителни оценки реално имат само оценките– „добър“ и „много добър“. Оценките „среден“ и „отличен“ всъщност са само половинки, тъй както вече стана ясно, че съдържат само по 0,50 стотни. Изводът, до който стигаме е, че всъщност министерството ни налага да унифицираме максимално децата, защото най-често получаваните оценки са „добър“ и „много добър“. Все пак ни се струва, че всеки си дава сметка, че оценката „добър 4,45“ не е равна на „добър 3, 52“.  Как да мотивираме някой да се старае повече, при условие че просто трябва някак да „добута“, да „изтика“ оценката си до 3, 50, за да бъде някъде в една имагинерна златна среда? От друга страна отрицателната оценка „слаб 2“ има обхват цяла 1 единица и никой не намира разлика в оставения празен лист, сравнен с листа, на който има знания, но не достатъчно за положителна оценка. Т.е. отношението към отрицателната оценка в този закон не мотивира учениците или учителите към по-високи резултати, защото в крайна сметка винаги се стига до една получавана или давана усреднена оценка, която хем задоволява всички, хем всеки мечтае за повече.

Тук се появява вторият сериозен проблем: какви са принципите, които следва да ръководят оценяването? Оценяването е социална дейност, неразривно свързана с процеса на обучение, от който тя е важна част и като такава следва да бъде справедлива и позитивна. Към момента обаче, действащите фисофия и инструментариум налага да бъде оценявано незнанието, а не  знанието на ученика.  Така към негативния модел се добавя и невъзможноста на системата да гарантира справедливо оценяване поради заложената неспособност да проследява и оценява процеса на натрупване на знание и умение. Шестобалната система тръгва от презумпцията, че всички ученици имат оценка „отличен 6,00“ в началото на изпитването, а учителят следва да отнема от тази оценка с липсата на едно или друго. Така празният лист е равен на някакви показани знания, защото ние всъщност отдавна, отнемайки от тази отлична оценка, сме установили, че знанията „не стигат“. Но въпросът е за какво не стигат? Защото в повечето системи на оценяване положителната, т.е. валидната оценка е с долна граница 50 %. А ние сме дълбоко убедени, че има разлика между 0 %, 20 % и 40 %. Често пъти усилията, които полага един ученик, за да повиши знанията си от 10 до 42% е по-голямо като усилие, което много добрият ученик извършва, за да стане отличник. Вярваме, че всяко знание трябва да бъде поощрявано, а това не може да бъде възможно с настоящата система на оценяване. Също така вярваме, а и настояваме да има стандарт за тези 50%, така че да знаем къде знанието преминава в заната на полижителната оценка, а къде все още не достига и с колко не достига.

Сега обаче се появява въпросът какво оценяваме и как? По две причини: Първо – проектозаконът предвижда съвсем правилно да бъдат оценявани не само знаията, но и уменията на ученика. Но как да стане това в рамките на шестобалната система? Каква част от оценката, например, „много добър” се пада на знанието и каква на умението?  Къде е балансът и върху кое е акцентът? На тези въпроси отговор нямаме. И второ – как да поставяме оценки, щом няма ясни критерии? Всъщност единствените въображаеми критерии са т.нар. държавни образователни изисквания и стандарти. Според тях е напълно ясно какво трябва да се учи, колко часа трябва да се учи, какъв материал трябва да се учи и дори как трябва да се учи. Но никой не казва как трябва да се оценява наученото. С други думи тези държавни образователни изисквания не отразяват какво и колко трябва да знае един ученик в пети клас, примерно по история. Ние твърдим, че по всички предмети, без никакво изключение, трябва да има много ясно разписани критерии за оценяване на знанията и на уменията, и ясно да бъде определено от МОНМ кое колко „струва“.

Иначе оценяването остава субективно, нереално, изключително свито (поради свития обхват на положителните оценки).

От Питагор до Сергей Игнатов или Lex longa vita brevis

Докато четях  новия проектозакон за образованието,  се сетих за мъдрата мисъл на Питагор, че не е по-голям геометър този, който може да начертае по-голяма окръжност.  Всеки, който подобно на мен е вкусил от  този текст,  със сигурност ще разбере какво имам предвид.  И като казах Питагор си припомних, че все пак между него и министъра на образованието Сергей Игнатов има нещо общо и това е темата Египет. Но докато земята на Нил е довела единия до формулирането на кратката, но ясна и безсмъртна „питагорова теорема”, другият като че ли е готов да обезсмърти името си с  необятния като нубийската пустиня и също толкова сух, ялов и пълен с недоразумения текст, наречен „ проектозакон”.

Извод първи:  Дължината на текста на закона не гарантира неговото качество. Това е един от случаите,  в които количествените натрупвания не водят до качествени изменения. Още древните римляни са постановили, че законът трябва да бъде dura, а изкуството longa. Твърдостта на закона е това, което гарантира неговото качество. Твърдостта, разбирана като приложимост!!! Колкото по-дълъг е даден закон, толкова по-чуплив, неприложим и с възможности за заобикаляне е той.

Извод втори:  Проектът  за закон е илюстрация на неспособността да се върви от общото към частното. Голяма част от текстовете спокойно могат да станат текстове на наредби, правилници…Например, разпоредбите на Раздел VIII Завършване на клас, етап и степен на образование. Разбирам идеята, но може ли това да влиза в закон! Ами ако не сработи или се нуждае от корекции?  Всъщност целият законопроект е в този дух.

Извод трети: В този закон няма нищо ново и именно поради това е политически изгодно да бъде приет.  И сигурно ще бъде, защото с него нищо няма да се промени, т.е. няма опасност от голяма каша. Това ще бъде поредният текст, потънал в блатото, до което е докарано образованието.  Учителите няма да усетят нито жилото, нито меда от закона. В пространството ще остане остатъчният  вкус на някаква реформа, която скоро всички ще забравят, защото няма да има с какво да я запомнят.

Цветан Цветански