„В очакване на Супермен”

Съдбата на една страна няма да се реши на бойното поле, а в класната стая.

Режисьорът, носител на „Оскар“,  Дейвис Гугенхайм представя историите на няколко колежани от работническите квартали на Лос Анджелис, Ню Йорк и Вашингтон – градове, в които държавните училища са сред най-лошите в страната. Самите преподаватели ги наричат „фабрики на провала“.

Приемането на децата в основно училище е показано в документалния филм като истинска битка, която родителите се надяват да спечелят чрез теглене на чоп. В претъпкани физкултурни салони стотици малки кандидати и техните родители в началото на всяка нова учебна година спорят за няколко десетки места в основните училища. Тези места се разпределят чрез теглене на топки с номера, а процесът се следи от разплакани майки.

В Лос Анджелис половината от учениците изобщо не завършват средно образование. В Калифорния, само една четвърт от учениците от четвърти гимназиален клас достигат необходимото ниво по математика. Филмът е носител на наградата на публиката от фестивала в Сънданс.

Текст: vesti.bg

Рейтинг на филма в IMDB – 7.4

Оценката на Rotten Tomatoes – 89%

За да гледате онлайн, натиснете тук

За връзката между катеренето на дървото, употребата на смартфон и света навън

За децата вече е по-лесно да използват мобилен телефон и интернет, отколкото да се покатерят на дърво.

Такава връзка няма да видите веднага. А вероятно няма да видите и по-късно. Обаче при проучване във Великобритания стана ясно, че около 45% от децата на възраст между 5 и 13 години не могат да си завържат връзките на обувките, но 67% могат да работят с DVD плейър. Изследването, оповестено от британския ежедневник „Телеграф Дейли“, показва, че по-голямата част от изследваните деца имат уменията да се включат в интернет (да се логнат), да играят компютърни игри, да използват смартфон и таблет.
В същото време 65% не могат да направят чай, 81% не могат да четат географска карта, а 87% не са способни да залепят спукана велосипедна гума.
Изследването също така показва, че огромна част от това поколение няма познания за „светът навън“. Подобна теза се доказва от факта, че 59% от децата не знаят как да се покатерят на дърво.

Дълбоко сме убедени, че тези данни, макар и верни, не са страшни. Просто днешните деца са родени с интернет, не могат да си представят света без мобилен телефон и вярват, че, когато пораснат, ще живеят в космоса. И ние, като техни родители и учители, трябва да примем спокойно този факт. Все пак зависи от нас да направим всичко възможно да ги възпитаме и да ги научим така, че да са способни да се справят и без нас… дори и в космоса. Това до голяма степен означава, че трябва да познаваме добре всички онези технологии и да ги използваме в образователния процес, както вкъщи, така и в училище. Също така вярваме, че връщането на авторитета на учителя  задължително минава през успешното използване на високи технологии в училище. По този начин учителят ще може да си върне и доверието на учениците, които сякаш често си мислят, че учителите са олдскуул вкаменелости.

Източник на статистиката: www.telegraph.co.uk