Чествайте учителите си не само днес, а всеки ден!

Страхотните учители са безценни и все пак често тяхната неуморна работа остава незабелязана, а нерядко и недооценена. Тези хора посвещават живота си на това да развиват следващото поколение. Учителите трябва да умеят да разпалват ежедневно въображението на учениците, като им показват света на книгите, силата на математиката и уроците на историята. Страхотните учители правят училищата наистина живи и те не се задоволяват само като помагат на ученците да постигнат добри резултати на тестовете – вместо това те се стремят да разпалят любопитството, да насърчат желанието за учене и да поощрят всяко ново откритие сред младите учени, които възпитават.

Почти всеки може да се сети, че е бил вдъхновен в даден момент от живота си от любим учител, някой, който е обърнал внимание и е дал подкрепа в тежък момент, помогнал е с овладяването на умение, научил ни е как да преборим проблем или пък е направил всичко възможно да осъществим мечтата си да бъдем това, което искаме. Повече от всякога ние имаме нужда от учителите, които не само образоват нашите ученици, но и им помагат да въвлекат цялата си страст и желание, за да постигат една по една своите мечти. Учителите заслужават нашите благодарности всеки ден за всичко, което правят.

Те възпламеняват умовете и страстта на учениците, като задават простите въпроси „какво?“, „защо?“ или „как?“. Веднъж, след като огънят на любопитството се е разгорял, страхотните учители имат способността да градят върху това вълнение и желание за откритие. Ангажираните учители носят лична отговорност към класната стая всеки ден и този вид активна връзка между учителите и техните ученици мотивира учащите се от всички възрасти да търсят предела на своите възможности и да станат част от един по-голям свят, който се намира и се случва около тях.

И не забравяйте – учителят отваря вратата, но само вие решавате дали да минете през нея!
Честит Международен ден на учителите!
Не се колебайте да споделите постера и тази статия, ако са ви харесали!

Автор: Емил Джасим

Какво прави един проект „оригинален“?

Всеки си мисли, че проектно-базираното учене (ПБУ) има нещо общо с „оригиналното“ учене. Но не всеки е съгласен какво означава това.

Отговорете на следния въпрос:

Кой от тези проекти може да се нарече оригинален?

а) Учениците учат за застрашените видове в своя регион и вземат мерки за опазването им, реализират и кампания, за да информират обществото, работят по възстановяването на ареала и комуникират с местните власти;

б) Учениците съставят календар с картинки и информация за застрашените видове, който те продават по време на обществено събитие преди зимната ваканция, и даряват парите на природозащитна организация.

в) Учениците играят ролята на учени, които трябва да отправят препоръки към природозащитна организация за това как да защитят застрашените видове в различни екосистеми по света.

За всички пуритани по отношение на оригиналността един проект не е точно оригинален, освен ако не е в реалния свят и не е свързан директно с животите на учениците и истинските проблеми на техните общности. По този модел, избор „а“ със сигурност има връзка и може би „б“, но не и „в“. Все пак си мисля, че отговорът е „г) всички изброени“.

Има подвижна скала за оригиналност в ПБУ, която се движи от „неоригинален“ през „донякъде оригинален“ до „напълно оригинален“.
„Неоригинален“ означава, че работата, която учениците вършат, не съвпада с вида работа, вършена в света извън училище или не е предназначена да има какъвто и да е ефект, освен постигането на някаква академична цел. Един неоригинален проект ще включи вида задача, която се дава на учениците по принцип: да съставят есе, да направят плакат или модел, да напишат и презентират доклад за книга, или да направят презентация на PowerPoint на тема, която те са разработили. Извън училище няма никакъв интерес към работата на учениците, никой всъщност не използва това, което създават, и работата, която вършат не е това, което хората вършат в реалния свят.

„Донякъде оригинален“ означава, че учениците вършат работа, която симулира дейности и постига резултати, които наистина се случват в света извън училище. В проект, който е „донякъде оригинален“, учениците могат да играят роля (като в избор „в“): учени, инженери, съветници на президента или уеб дезайнери, които са поставени в сценарий, който отразява какво може да се случи в реалния живот. Или пък учениците могат да създадат продукти, които въпреки че не са използвани в реалния свят, са подобни на такива, които хората наистина биха могли да използват.

„Напълно оригинален“ значи, че учениците вършат работа, която би могла да е съвсем истинска или пък такава, която оказва директно влияние или е от полза в реалния свят. „Реалният свят“, между другото, може още да е самото училище, което си е съвсем истинско място за учениците. В тези проекти избори като „а“ и „б“ учениците могат да проповядват или защитават дадена кауза; да вземат мерки за подобряването на своята общност; да извършват услуги за някого; да създадат физически артефакт, за да покажат, разпространят или споделят своите собствени идеи по темата по различни начини.

Един проект може да бъде оригинален по 4 начина, някои от които могат да се комбинират.

1. Проектът задоволява реална нужда в света извън класната стая или продуктите, които учениците създават, са използвани в реалния свят.

Например:

  • Учениците предлагат проекти за нова игрална площадка в парка наблизо;
  • Учениците планират и изпълняват чистене на околната среда в своята общност;
  • Учениците създават уебсайт за книги, които младите хора харесват;
  • Учениците действат като консултанти на местния бизнес, като го съветват за това как да увеличи продажбите си сред младите хора.
  • Учениците развиват план за разрешаване на конфликтите в своето училище.

2. Проектът се фокусира върху проблем или тема, които са актуални за живота на учениците – колкото по-директно, толкова по-добре – или за проблем, който е често срещан в света възрастните, в който учениците скоро ще навлязат.

Например:

  • Учениците създават мултимедийни презентации, които изследват въпроса „Как създаваме и губим приятели?“
  • Учениците учат физика, като изследват въпроса „Защо не падам от моя скейтборд“?
  • Учениците от отрядите/отборите със специални задачи трябва да изследват възможните ефекти от климатичните промени върху техните общности и да препоръчат действия, които могат да бъдат предприети.
  • Учениците решават дали тяхната страна трябва да се меси в конфликт в друга държава, който създава хуманитарна криза.

3. Проектът създава сценарий или симулация, която е реалистична, макар и да е измислена.

Например:

  • Учениците са попитани през 1859 г. от настоятелството на българската църква в Цариград „Св. Стефан“  дали трябва да се обявява независимостта на българската църква;
  • Учениците действат като архитекти, които трябва да проектират театър, който да поема максимален брой хора, като им се дадат ограничения за достъпната земя, цена, сигурност и т.н.;
  • Учениците играят ролята на съветници в ООН от името на държава, която тъкмо е свалила диктатор и иска съвет за това как да създаде демократичен ред в страната си;
  • Учениците препоръчват коя планета в нашата Слънчева система трябва да бъде изследвана от следващата космическа сонда, докато се състезават за финансиране от голяма и богата организация, например НАСА;
  • Учениците са попитани да дадат идеи за ново ТВ риалити шоу, което образова зрителите по научни теми като еволюционната биология и геоложката история на Земята.

4. Проектът включва инструменти, задачи или процеси, използвани от възрастните в реални ситуации и от професионалистите в тяхната месторабота. Тези критерии за оригиналност могат да се свържат с всички посочени по-горе примери.

Например:

  • Учениците, които изследват физиката, която стои зад карането на скейтборд тестват различни повърхности за скорост, като използват научния метод и инструменти, с които боравят учените;
  • Учениците, които изследват проблема как печелим и губим приятели правят проучвания, анализират данни, записват видео интервюта и използват онлайн редакторски инструменти, за да сглобят своите презентации;
  • Учениците действащи като съветници към ООН по въпроса за възникващата демокрация анализират съществуващите конституции, пишат официални доклади и изказват някакви препоръки.

Убеден съм, че напълно оригиналните проекти са често най-силни и ефективни, защото са много ангажиращи за учениците и им позволява да се чувстват значими за своя свят – колкото повече от тях, толкова по-добре. Но ако още не можете да стигнете там, не си мислете, че се проваляте на теста за оригиналност в своите проекти. Малко е все пак по-добре от нищо!

Автор: Емил Джасим
снимка: Ученици обсъждат прорект в училище „Витра“, Швеция.

Какво би станало, ако училищата не са вече училища?

„Училището не е училище. То е мястото, където се ражда гражданският идеал“.

Някъде из нета веднъж се натъкнах на определението, че училището е място, където хората „се учат да водят живот на безкористна служба в името на обществото; където намираме пътеката към целомъдрието, подчинявайки вродения личен интерес като индивиди на интересите на обществото за общото благо“.

Ако звучи малко като някакви празни и наивно-идеалистични приказки и надежди, помислете за алтернативата. Трудно е да се каже, че учениците си трошат краката, за да влязат в класната стая, където да научат несвързани факти, които те ще сдъвчат и след това ще изплюят върху разни стандартизирани тестове. Твърде много им е скучно, като прескачат през обръча на образованието, защото все още използват транспортири като инструменти за проекция.

Липсата на цел – помислете за всички пъти, когато сте питали някой учител с въпроса: „За какво някога ще използвам това?“ – дава на учениците твърде малко смисъл да не напуснат училище. Ако учениците наистина завършат гимназия и евентуално университет, твърде много от тях не знаят какво искат да правят с остатъка от живота си, защото никога не им се е налагало да приложат това, което учат, за да се справят с предизвикателствата на реалния, на живия живот. Всичко това може да се промени, ако учениците, студентите, родителите, обучаващите, бизнесът, правителствените институции и неправителствените организации се обединят, за да направят училището място, което основно действа като ресурс на познание, достъпен за всички.

От тази гледна точка училищата биха могли да станат хипер-локални. Училищната общност например би могла да се опита да се справи с проблеми на конкретната местна общност, независимо какъв е нейния мащаб. Учениците биха могли да използват тогава своята изобретателност и уменията си за критично мислене, както и своите академични умения, за да се справят с истински проблеми от живота като отпадането от училище. После, когато дойде денят на дипломирането, един ученик няма просто да получи едно парче хартия, показващо, че е работоспособен. Вместо това, когато приключи официалното обучение, би получил най-високата възможна титла в едно свободно общество: гражданин.

Независимо дали тази идея ви харесва или не, ще се радваме да споделите Вашето мнение.

Автор: Емил Джасим

 

На снимката: „класна стая“ от училища „Витра“, за които ще пишем съвсем скоро.

Снимай и спечели – стартира проектът на Център за образователни инициативи „Reporteen“

ReporTeen  е платформа, създадена за тийнейджъри между 13 и 19-годишна възраст, която цели да постави младежите в ситуацията на свободен избор и да провокира въображението и креативния заряд, който всички те носят. В рамките на проекта ще стартира конкурс за кратък видеоклип на тема „Свободата е…“, който ще продължи до средата на месец октомври.

Освен финасовата подкрепа на фондация „Америка за България“ ReporTeen ще се радва и на професионалната подкрепа на Фестивала за независимо американско кино SoIndependent. Юношите ще имат възможността и да получават полезни съвети и насоки и да обменят мисли с Георги Тошев, Петър Мелтев, Ида Даниел, Мила Парушева, Бойко Кръстанов, Койна Русева и много други ако посетите специално създадения от нас Youtube канал – Reporteen.BG

Повече за правилата и наградите ще може да намерите на сайта на платформата: http://reporteen.u4ili6teto.bg/


					

Преподаватели, участници в проект „Нация и гражданство“ излизат с предложение за промени в преподаването на гражданското образование в училище

В края на месец април 2012 година Изследователският център по социални науки към катедра Социология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, съвместно с Център по образователни инициативи и Фондация за хуманитарни и социални изследвания събра преподаватели от  страната на семинар-дискусия, посветен на песпективите и посоките на развитие на гражданското образованието в България. Предлагаме на Вашето внимание предложенията за реформи, направени от участниците в рамките на дискусията.

ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА РЕФОРМИ ОТ СТРАНА НА УЧИТЕЛИ, НАПРАВЕНИ НА РАБОТНА СРЕЩА, ПРОВЕДЕНА НА 20.04.2012 – 22.04.2012  В РАМКИТЕ НА ПРОЕКТ „НАЦИЯ И ГРАЖДАНСТВО”

Предложения, засягащи преподаването на гражданското образование в училище.

Общо бе мнението, че гражданското образование в училище не е на нивото, на което трябва да бъде.

На въпроса отделен предмет или интердисциплинарно трябва да е гражданското образование мненията се разделиха – едното бе за интердисциплинарно включване на гражданското образование, другото бе за отселен предмет, в крайна сметка дискутиращите се обединиха около мнението и/и.

На свой ред се появиха различни предложения за отделния предмет или други форми на провеждане на гражданско образование:

А. Въвеждане на отделен предмет, подобен на „Свят и личност” в прогимназиалната степен – 5-7 клас, който обаче да е практически ориентиран към работа в конкретна общност. Мотиви: голяма част от децата отпадат  от образователната система след тези класове. Предметът трябва да е насочен преди всичко към придобиване на граждански компетентности, като учениците трябва сами да решат как да работят за конкретна общност – за училището или за местната общност. През конкретни дейности, насочени към решаване на проблем в общността, децата ще усвояват в „ход” граждански знания, ще се учат чрез практикуване (learning by doing).

Б. Гражданското образование да е обвързано с конкретни дейности на учениците в рамките на ученически парламент или училищни проекти, по които те да решават какво да правят. Иначе казано, да се делегират правомощия на учениците за гражданско участие в училищния живот, само чрез това реално участие те могат да разберат какво значи гражданска активност.

В. Да се улесни и стимулира процеса на провеждането на учебен процес под формата на извънкласна дейност. Изложени мотиви:  улеснява формирането на компетентности и изграждането на умения, защото проблемите, които засяга гражданското образование се случват извън рамките на училището. Гражданското образование трябва да формира набор от компетенции, които да се придобиват следствие на практическа работа с локалните проблеми на общността. Така ученикът се чувства пряко ангажиран и развива чувство за отговорност и солидарност.

Г. С оглед на формиране на една демократична култура на взаимна отговорност, да се промени физическото пространство(класната стая), в което протича учебния процес. Изложени мотиви:  дизайнът на „модерната” класна стая трябва да предпоставя развиване на дискусионни умения, равни позиции между събеседниците по време на дебат, да изменя йерархичното отношение между преподавател и ученик. Оттук ще последва и промяна в нагласата към цялостния учебен процес, независимо от предмета на преподаване
Ако има отделен предмет, трябва да се реши проблема с оценяването:

1.      Да има ясно разписан стандарт за оценяването по предмети. Изложени мотиви: без стандарт учителят ще продължава да бъде принуден да оценява учениците негативно –  т.е те няма да получават оценка според това, което знаят, а според това, което не знаят.

2.      Да бъде преразгледана и променена шестобалната система на оценяване. Мотиви:  Оценяването е социална дейност, неразривно свързана с процеса на обучение, от който тя е важна част и като такава следва да бъде справедлива и позитивна. Шестобалната система не може да гарантира справедливо оценяване поради заложената неспособност да проследява и оценява процеса на натрупване на знание и умение. В нея не е ясно нито какъв е балансът между занието и умението, нито пък от кой момент в скалата от 0 до 100 знаенето и моженето се превръщат в положителна оценка.

.

Зачитането за  извънреден труд  на всички дейности, които се реализират извън класната стая, но имат доказана връзка с учебния процес – квалификационни курсове, участия в семинари, подготовка за учебния час и др.

Предложения, свързани с квалификацията и кариерното развитие на учителите

1.       Да се въведе двустепенна форма на квалификация.

Първото ниво да е  задължително, и да е обвързано с осъвременяване на преподаването от гледна точка на наложили се нови практики или промяна в съдържанието. Така „поддържането на форма” на учителите няма да е само резултат на тяхна мотивация, а ще е елемент от училищните задължения

Втората ниво е доброволно и то да дава квалификационна степен, която да се обвързва с кариерното развитие на учителите. Мотиви: С цел да се направи професията по-атрактивна за младите преподаватели възрастовият критерий да отстъпи място на квалификационния. Определяне на ясни области на придобити квалификационни умения – по отношение на предметната област, по отношение на методиката на преподаване, по отношение на извънпедагогическите компетентности (рещаване на конфликтни ситуации, работа в екип,език, работа по проект и т.н)

2.      Обвързване на критериите за диференцирано заплащане с учителската квалификация. Изложени мотиви: Към момента се случва така, че воденето на училищната документация носи повече точки на учителя от квалификацията му.
3.      Провеждане на дискусия относно това дали парите за квалификация да бъдат част от делегирания бюджет или под формата на ваучерна система. В първия случай те ще са под разпоредбата на директора. Следва да бъдат ясен процентът, който отива за квалификация от общия бюджет, принципите, според които той се харчи и разпределя, правата от отговорностите на мениджмънта на училището, който е в правото си да определя политиката и профила на училището, а оттук и на неговите кадри. В втория случай държавата, в лицето на МОМН следва да поеме отговорността и контрола върху квалификациите.

4.      Валидиране на квалификационните курсове от институции извън ДИУУ-тата, (университети, НПО-та, фирми).

5.      Валидиране на добрите педагогически практики, които се развиват по линия на НПО сектора и включването им в сайт на МОМН  в един сайт

Процедурно предложение:

МОМН да публикува експертите, които работят по държавните стандарти за гражданско образование, както и тези, които участват в комисии за оценяване на добри граждански практики и в олимпиадата по гражданско образование, заедно с критериите за подбор и оценка. Мотиви: Прозрачност и отговорност

Немската гимназия ли? Знаем, че са страхотни!


В днешната статия на Дойче Веле нашите приятели и партньори от НЕГ „Проф. Константин Гълъбов“ са посочени като „Бъдещето на България“. Няма как да не се съгласим с колегите от най-известната германска медия, като добавим, че вярваме във всички български ученици и техните учители. Те са най-важния, смислен и сериозен „капитал“ и „материал“, с който нашето общество разполага.
Тъкмо Немската гимназия беше отбелязана като училището, в което се проведе „първото он-лайн контролно“, благодарение на проекта на Център за образователни инициативи и Фондация „Америка за България“, озаглавен „Учене чрез MOODLE“.

Браво на Немската гимназия! Знаем, че сте страхотни!

„В очакване на Супермен”

Съдбата на една страна няма да се реши на бойното поле, а в класната стая.

Режисьорът, носител на „Оскар“,  Дейвис Гугенхайм представя историите на няколко колежани от работническите квартали на Лос Анджелис, Ню Йорк и Вашингтон – градове, в които държавните училища са сред най-лошите в страната. Самите преподаватели ги наричат „фабрики на провала“.

Приемането на децата в основно училище е показано в документалния филм като истинска битка, която родителите се надяват да спечелят чрез теглене на чоп. В претъпкани физкултурни салони стотици малки кандидати и техните родители в началото на всяка нова учебна година спорят за няколко десетки места в основните училища. Тези места се разпределят чрез теглене на топки с номера, а процесът се следи от разплакани майки.

В Лос Анджелис половината от учениците изобщо не завършват средно образование. В Калифорния, само една четвърт от учениците от четвърти гимназиален клас достигат необходимото ниво по математика. Филмът е носител на наградата на публиката от фестивала в Сънданс.

Текст: vesti.bg

Рейтинг на филма в IMDB – 7.4

Оценката на Rotten Tomatoes – 89%

За да гледате онлайн, натиснете тук

Оценяването по шестобална система е истински олдскуул и не е готино*

*олдскуул – жарг., букв. старата школа; използва се, за да обозначи нещо морално остаряло и очевидно извън времето си (бел. на авторите)

Център за образователни инициативи вижда два основни проблема, свързани с предложените в Проекта за закон за предучилищно и училищно образование инструментариум и философия на оценяването.
От една страна това е липсата на възможност за реално оценяване и стратификация на учениците в класа според показаните от тях знания и умения. От друга страна продължава да няма разписани критерии по предметите какви знания и умения водят до определена качествена и количествена оценка, което означава, че учителят ще продължава да бъде принуден да оценява учениците негативно –  т.е те няма да получават оценка според това, което знаят, а според това, което не знаят.

И двата проблема в крайна сметка реферират до реалното запазване на т.нар. „шестобална” система за оценяване в предложения проект за закон. Това означава, че според чл. 118, ал. 2 учителите имат право да оценяват с положителни оценки „среден“, „добър“, „много добър“ и „отличен“. Всъщност положителните оценки биха отговаряли на система за оценяване, която е по-правилно да наречем „четирибална“. Причината за това е, че обхватът на оценката „среден“ е от 3,00 до 3,49, на „добър“ – от 3,50 до 4,49, на „много добър“ – от 4,50 до 5,49, а на „отличен“ – от 5,50 до 6,00. Всички тези цифри ни казват едно – пълен обхват от 1 единица на положителни оценки реално имат само оценките– „добър“ и „много добър“. Оценките „среден“ и „отличен“ всъщност са само половинки, тъй както вече стана ясно, че съдържат само по 0,50 стотни. Изводът, до който стигаме е, че всъщност министерството ни налага да унифицираме максимално децата, защото най-често получаваните оценки са „добър“ и „много добър“. Все пак ни се струва, че всеки си дава сметка, че оценката „добър 4,45“ не е равна на „добър 3, 52“.  Как да мотивираме някой да се старае повече, при условие че просто трябва някак да „добута“, да „изтика“ оценката си до 3, 50, за да бъде някъде в една имагинерна златна среда? От друга страна отрицателната оценка „слаб 2“ има обхват цяла 1 единица и никой не намира разлика в оставения празен лист, сравнен с листа, на който има знания, но не достатъчно за положителна оценка. Т.е. отношението към отрицателната оценка в този закон не мотивира учениците или учителите към по-високи резултати, защото в крайна сметка винаги се стига до една получавана или давана усреднена оценка, която хем задоволява всички, хем всеки мечтае за повече.

Тук се появява вторият сериозен проблем: какви са принципите, които следва да ръководят оценяването? Оценяването е социална дейност, неразривно свързана с процеса на обучение, от който тя е важна част и като такава следва да бъде справедлива и позитивна. Към момента обаче, действащите фисофия и инструментариум налага да бъде оценявано незнанието, а не  знанието на ученика.  Така към негативния модел се добавя и невъзможноста на системата да гарантира справедливо оценяване поради заложената неспособност да проследява и оценява процеса на натрупване на знание и умение. Шестобалната система тръгва от презумпцията, че всички ученици имат оценка „отличен 6,00“ в началото на изпитването, а учителят следва да отнема от тази оценка с липсата на едно или друго. Така празният лист е равен на някакви показани знания, защото ние всъщност отдавна, отнемайки от тази отлична оценка, сме установили, че знанията „не стигат“. Но въпросът е за какво не стигат? Защото в повечето системи на оценяване положителната, т.е. валидната оценка е с долна граница 50 %. А ние сме дълбоко убедени, че има разлика между 0 %, 20 % и 40 %. Често пъти усилията, които полага един ученик, за да повиши знанията си от 10 до 42% е по-голямо като усилие, което много добрият ученик извършва, за да стане отличник. Вярваме, че всяко знание трябва да бъде поощрявано, а това не може да бъде възможно с настоящата система на оценяване. Също така вярваме, а и настояваме да има стандарт за тези 50%, така че да знаем къде знанието преминава в заната на полижителната оценка, а къде все още не достига и с колко не достига.

Сега обаче се появява въпросът какво оценяваме и как? По две причини: Първо – проектозаконът предвижда съвсем правилно да бъдат оценявани не само знаията, но и уменията на ученика. Но как да стане това в рамките на шестобалната система? Каква част от оценката, например, „много добър” се пада на знанието и каква на умението?  Къде е балансът и върху кое е акцентът? На тези въпроси отговор нямаме. И второ – как да поставяме оценки, щом няма ясни критерии? Всъщност единствените въображаеми критерии са т.нар. държавни образователни изисквания и стандарти. Според тях е напълно ясно какво трябва да се учи, колко часа трябва да се учи, какъв материал трябва да се учи и дори как трябва да се учи. Но никой не казва как трябва да се оценява наученото. С други думи тези държавни образователни изисквания не отразяват какво и колко трябва да знае един ученик в пети клас, примерно по история. Ние твърдим, че по всички предмети, без никакво изключение, трябва да има много ясно разписани критерии за оценяване на знанията и на уменията, и ясно да бъде определено от МОНМ кое колко „струва“.

Иначе оценяването остава субективно, нереално, изключително свито (поради свития обхват на положителните оценки).

Електронните учебници – копчета за палто, но без палтото

Все по-често в България се появяват новини, които ни уведомяват, че българските учители ще започнат да използват електронни учебници. Предлаганите електронни учебни помагала са всъщност дигитализираните хартиени такива и не са свързани с нова методика. След като разгледаме южнокорейския пример, ще направим и съответните изводи.
Южна Корея, една от най-високо оценяваните образователни системи в света, смята да затвърди тази своя позиция с дигитализирането на цялото учебно съдържание в училищата.
Корейското правителство има намерение до 2015 г. да предостави на учениците всички учебни материали в дигитален формат. Правителството популяризира проекта „Smart Education“ („Умно образование“), който акцентира върху индивидуализирането на ученето и преподаването.
Проектът трябва да започне лятото на 2012 г. и включва изграждането на безжични интернет-мрежи във всички училища в страната. Това ще даде възможност учениците да учат когато и където поискат. В рамките на проекта също така се създава информационна система, която ще бъде достъпна от персонални компютри, лаптопи, смартфони, таблети и телевизори, свързани с интернет.
Корейското правителство ще подкрепи създаването на пазар със свободно съдържание, който съдържа богато разнообразие от учебни материали. Целта е да се запази качеството им, а цената да се поддържа ниска.
Сред ползите, твърдят от корейското министерство на образованието, е богатият избор на предмети за учениците в селските райони, където преди това са липсвали квалифицирани учители. Наред с това за учениците ще бъде значително по-лесно да учат у дома.
Статистиката сочи, че:
–    Южна Корея е втора в общата световна класация в ученическите постижения по четене, четвърта по математика и пета по точните науки;
– Семейните разходи за образование са най-високите в света, смятани пропорционално спрямо доходите на домакинство;
–  Това е най-подобрената образователна система в света. През 1945 г. 78 % от населението е неграмотно. Днес южнокорейците превъзхождат всички европейски държави и САЩ по грамотност.

Дълбоко сме убедени, че по отношение на дигитализирането на българските учебници трябва да се вземат предвид следните фактори:
1. Дигитализирането на наличните хартиени учебници не е свързано с налагането на нова методика на обучението. Според нас аналогията в случая е подмяната на черната дъска и тебеширите с бяла дъска и маркери – сменяме инструмента, но не сменяме подхода;
2. Учителите масово нямат готовност да осъзнаят новата си роля – в свят, в който Google е в ръката на учениците, учителите са в ролята на Чичероне, който води Данте през Ада. Те трябва да улесняват и да предпазват ученика в трудния му и опасен път към познанието, който вече неизбежно минава през интернет, с всичките му инструменти (Google, Wikipedia, http://u4ili6teto.bg и т.н.)
3. Електронните учебници следва да бъдат  част от нещо по-голямо – електронно базираното обучение. Поставени на CD носител,  извън онлайн и електронна среда за обучение, дигитализираните учебници са красива, но не толкова полезна от гледна точка на управлението на учебния процес вещ. Тук ще си позволим да използваме още една аналогия, която да онагледи твърдението ни – радостта  и възторга от електроннните учебници приличат на онази радост от покупката на красиви  копчета, преди още да сме си ушили палтото.  Но дори и това не би било фатално, ако все пак имаме идеята, че палто рано или късно ще ни бъде необходимо.

Накратко, модерното образование има нужда от електронна обучителна среда, почиваща на нов педагогически модел и чак тогава следва да мислим за нейната декорация с красиви образователни ресурси, които безспорно ще й придават елегантен и привлекателен вид.

Източник на информацията за Южна Корея: BBC