„Образование без граници“ започва на 16 март в НДК

От 16 до 18 март 2012 година в Националния дворец на културата в София (НДК) ще се проведе международното изложение „Образование без граници”.

Панаирът се организира от Бери Груп България в сътрудничество със Столична община и над 60 медийни партньори.

Според организаторите, това ще бъде едно от най-интересните и полезни издания на най-големия и популярен образователен панаир в страната.

Целта на международното изложение „Образование без граници” е насочване на българските ученици, студенти и всички заинтересовани към възможностите за обучение както в български, така и в чуждестранни учебни средни и висши заведения.

Новото, което ще видим през месец март са представители на висшето образование от Австралия, Румъния и Индия, които за първи път ще дойдат у нас. Наред с тях ще видим общо 19 различни държави, сред които традиционно присъстващите Германия, Австрия, Холандия, Хърватска, Дания, Естония, Япония, Великобритания и т. н.

От шведските представители ще видим Университетите от Стокхолм и Бурос, а от Словения – Университет Марибор. Интерес представляват и участниците от Съединените щати – това са Линкълн университет и Джон Кабът университет. Българската държава ще бъде представена от Стопанската академия в Свищов, Департаментът за езиково обучение на СУ „Климент Охридски”, Международна гимназия Златарски и др.

Най-полезно за учащите на международното изложение „Образование без граници” тази пролет ще бъде, освен голямото разнообразие участници и присъствието на три организации, които представляват националното образование на съответната държава. Една от тях е Посолството на Канада от Румъния, която ще представи с Education au/in Canada всички канадски университети и възможностите за обучение в тази държава.

Подобна роля играят испанската фондация UNIVERSIDAD.ES, която ще участва за втори път на „Образование без граници” и Study Pro Australia – Live Study Work in Australia – съответно, за първи път у нас. Чрез тези три организации ще се запознаем с канадското, испанското и австралийското образование и възможностите за обучение в тези големи държави.

Най-голямото и популярно образователно изложение у нас „Образование без граници” ще осигури и най-новата и актуална информация за европейските младежки програми. На шестото издание през март ще бъдат разпространени материали, с които можете да кандидатствате по всички европейски програми на ЕС, тъй като изложението е подкрепено и от ЕС.

Заповядайте в Националния дворец на културата от 16 до 18 март, за да намерите своето място в света на образованието! Входът е свободен след предварителна регистрация на www.edu-fair.eu или на място в НДК!

За връзката между катеренето на дървото, употребата на смартфон и света навън

За децата вече е по-лесно да използват мобилен телефон и интернет, отколкото да се покатерят на дърво.

Такава връзка няма да видите веднага. А вероятно няма да видите и по-късно. Обаче при проучване във Великобритания стана ясно, че около 45% от децата на възраст между 5 и 13 години не могат да си завържат връзките на обувките, но 67% могат да работят с DVD плейър. Изследването, оповестено от британския ежедневник „Телеграф Дейли“, показва, че по-голямата част от изследваните деца имат уменията да се включат в интернет (да се логнат), да играят компютърни игри, да използват смартфон и таблет.
В същото време 65% не могат да направят чай, 81% не могат да четат географска карта, а 87% не са способни да залепят спукана велосипедна гума.
Изследването също така показва, че огромна част от това поколение няма познания за „светът навън“. Подобна теза се доказва от факта, че 59% от децата не знаят как да се покатерят на дърво.

Дълбоко сме убедени, че тези данни, макар и верни, не са страшни. Просто днешните деца са родени с интернет, не могат да си представят света без мобилен телефон и вярват, че, когато пораснат, ще живеят в космоса. И ние, като техни родители и учители, трябва да примем спокойно този факт. Все пак зависи от нас да направим всичко възможно да ги възпитаме и да ги научим така, че да са способни да се справят и без нас… дори и в космоса. Това до голяма степен означава, че трябва да познаваме добре всички онези технологии и да ги използваме в образователния процес, както вкъщи, така и в училище. Също така вярваме, че връщането на авторитета на учителя  задължително минава през успешното използване на високи технологии в училище. По този начин учителят ще може да си върне и доверието на учениците, които сякаш често си мислят, че учителите са олдскуул вкаменелости.

Източник на статистиката: www.telegraph.co.uk

Бетовен живее в Холивуд

Мина времето когато  учителят по музика можеше да пусне  в час  „Лунната соната” и простичко да каже:  „Деца, това е гениалният немски композитор Бетовен!”  без страх, че някое хлапе би могло да възкликне: Ама Бетовен не беше ли куче? Днешният учител трябва да знае, че преди композитора Бетовен децата вече познават и обичат интелигентния и храбър домашен любимец Бетовен.  Всъщност примерът е една от много илюстрации за неравната битка, която образованието води с вездесъщите медии и холивудски митологии на постмодерното общество.  И винаги губи. Докога?  В същото време примерът ни показва и една от основните задачи пред съвременния учител –  да оправя кашата, която може да създаде съвременното свръхинформативно общество, в което Бетовен може да бъде и куче, и композитор, и сериен убиец, какъвто пример веднага ми хрумва с Ханибал.

Какъв да бъде съвременният учител и какво да очакваме от него, както и какво да очаква той от нас. Ще се радваме на всеки Ваш коментар!

Оценяването по шестобална система е истински олдскуул и не е готино*

*олдскуул – жарг., букв. старата школа; използва се, за да обозначи нещо морално остаряло и очевидно извън времето си (бел. на авторите)

Център за образователни инициативи вижда два основни проблема, свързани с предложените в Проекта за закон за предучилищно и училищно образование инструментариум и философия на оценяването.
От една страна това е липсата на възможност за реално оценяване и стратификация на учениците в класа според показаните от тях знания и умения. От друга страна продължава да няма разписани критерии по предметите какви знания и умения водят до определена качествена и количествена оценка, което означава, че учителят ще продължава да бъде принуден да оценява учениците негативно –  т.е те няма да получават оценка според това, което знаят, а според това, което не знаят.

И двата проблема в крайна сметка реферират до реалното запазване на т.нар. „шестобална” система за оценяване в предложения проект за закон. Това означава, че според чл. 118, ал. 2 учителите имат право да оценяват с положителни оценки „среден“, „добър“, „много добър“ и „отличен“. Всъщност положителните оценки биха отговаряли на система за оценяване, която е по-правилно да наречем „четирибална“. Причината за това е, че обхватът на оценката „среден“ е от 3,00 до 3,49, на „добър“ – от 3,50 до 4,49, на „много добър“ – от 4,50 до 5,49, а на „отличен“ – от 5,50 до 6,00. Всички тези цифри ни казват едно – пълен обхват от 1 единица на положителни оценки реално имат само оценките– „добър“ и „много добър“. Оценките „среден“ и „отличен“ всъщност са само половинки, тъй както вече стана ясно, че съдържат само по 0,50 стотни. Изводът, до който стигаме е, че всъщност министерството ни налага да унифицираме максимално децата, защото най-често получаваните оценки са „добър“ и „много добър“. Все пак ни се струва, че всеки си дава сметка, че оценката „добър 4,45“ не е равна на „добър 3, 52“.  Как да мотивираме някой да се старае повече, при условие че просто трябва някак да „добута“, да „изтика“ оценката си до 3, 50, за да бъде някъде в една имагинерна златна среда? От друга страна отрицателната оценка „слаб 2“ има обхват цяла 1 единица и никой не намира разлика в оставения празен лист, сравнен с листа, на който има знания, но не достатъчно за положителна оценка. Т.е. отношението към отрицателната оценка в този закон не мотивира учениците или учителите към по-високи резултати, защото в крайна сметка винаги се стига до една получавана или давана усреднена оценка, която хем задоволява всички, хем всеки мечтае за повече.

Тук се появява вторият сериозен проблем: какви са принципите, които следва да ръководят оценяването? Оценяването е социална дейност, неразривно свързана с процеса на обучение, от който тя е важна част и като такава следва да бъде справедлива и позитивна. Към момента обаче, действащите фисофия и инструментариум налага да бъде оценявано незнанието, а не  знанието на ученика.  Така към негативния модел се добавя и невъзможноста на системата да гарантира справедливо оценяване поради заложената неспособност да проследява и оценява процеса на натрупване на знание и умение. Шестобалната система тръгва от презумпцията, че всички ученици имат оценка „отличен 6,00“ в началото на изпитването, а учителят следва да отнема от тази оценка с липсата на едно или друго. Така празният лист е равен на някакви показани знания, защото ние всъщност отдавна, отнемайки от тази отлична оценка, сме установили, че знанията „не стигат“. Но въпросът е за какво не стигат? Защото в повечето системи на оценяване положителната, т.е. валидната оценка е с долна граница 50 %. А ние сме дълбоко убедени, че има разлика между 0 %, 20 % и 40 %. Често пъти усилията, които полага един ученик, за да повиши знанията си от 10 до 42% е по-голямо като усилие, което много добрият ученик извършва, за да стане отличник. Вярваме, че всяко знание трябва да бъде поощрявано, а това не може да бъде възможно с настоящата система на оценяване. Също така вярваме, а и настояваме да има стандарт за тези 50%, така че да знаем къде знанието преминава в заната на полижителната оценка, а къде все още не достига и с колко не достига.

Сега обаче се появява въпросът какво оценяваме и как? По две причини: Първо – проектозаконът предвижда съвсем правилно да бъдат оценявани не само знаията, но и уменията на ученика. Но как да стане това в рамките на шестобалната система? Каква част от оценката, например, „много добър” се пада на знанието и каква на умението?  Къде е балансът и върху кое е акцентът? На тези въпроси отговор нямаме. И второ – как да поставяме оценки, щом няма ясни критерии? Всъщност единствените въображаеми критерии са т.нар. държавни образователни изисквания и стандарти. Според тях е напълно ясно какво трябва да се учи, колко часа трябва да се учи, какъв материал трябва да се учи и дори как трябва да се учи. Но никой не казва как трябва да се оценява наученото. С други думи тези държавни образователни изисквания не отразяват какво и колко трябва да знае един ученик в пети клас, примерно по история. Ние твърдим, че по всички предмети, без никакво изключение, трябва да има много ясно разписани критерии за оценяване на знанията и на уменията, и ясно да бъде определено от МОНМ кое колко „струва“.

Иначе оценяването остава субективно, нереално, изключително свито (поради свития обхват на положителните оценки).

Електронните учебници – копчета за палто, но без палтото

Все по-често в България се появяват новини, които ни уведомяват, че българските учители ще започнат да използват електронни учебници. Предлаганите електронни учебни помагала са всъщност дигитализираните хартиени такива и не са свързани с нова методика. След като разгледаме южнокорейския пример, ще направим и съответните изводи.
Южна Корея, една от най-високо оценяваните образователни системи в света, смята да затвърди тази своя позиция с дигитализирането на цялото учебно съдържание в училищата.
Корейското правителство има намерение до 2015 г. да предостави на учениците всички учебни материали в дигитален формат. Правителството популяризира проекта „Smart Education“ („Умно образование“), който акцентира върху индивидуализирането на ученето и преподаването.
Проектът трябва да започне лятото на 2012 г. и включва изграждането на безжични интернет-мрежи във всички училища в страната. Това ще даде възможност учениците да учат когато и където поискат. В рамките на проекта също така се създава информационна система, която ще бъде достъпна от персонални компютри, лаптопи, смартфони, таблети и телевизори, свързани с интернет.
Корейското правителство ще подкрепи създаването на пазар със свободно съдържание, който съдържа богато разнообразие от учебни материали. Целта е да се запази качеството им, а цената да се поддържа ниска.
Сред ползите, твърдят от корейското министерство на образованието, е богатият избор на предмети за учениците в селските райони, където преди това са липсвали квалифицирани учители. Наред с това за учениците ще бъде значително по-лесно да учат у дома.
Статистиката сочи, че:
–    Южна Корея е втора в общата световна класация в ученическите постижения по четене, четвърта по математика и пета по точните науки;
– Семейните разходи за образование са най-високите в света, смятани пропорционално спрямо доходите на домакинство;
–  Това е най-подобрената образователна система в света. През 1945 г. 78 % от населението е неграмотно. Днес южнокорейците превъзхождат всички европейски държави и САЩ по грамотност.

Дълбоко сме убедени, че по отношение на дигитализирането на българските учебници трябва да се вземат предвид следните фактори:
1. Дигитализирането на наличните хартиени учебници не е свързано с налагането на нова методика на обучението. Според нас аналогията в случая е подмяната на черната дъска и тебеширите с бяла дъска и маркери – сменяме инструмента, но не сменяме подхода;
2. Учителите масово нямат готовност да осъзнаят новата си роля – в свят, в който Google е в ръката на учениците, учителите са в ролята на Чичероне, който води Данте през Ада. Те трябва да улесняват и да предпазват ученика в трудния му и опасен път към познанието, който вече неизбежно минава през интернет, с всичките му инструменти (Google, Wikipedia, http://u4ili6teto.bg и т.н.)
3. Електронните учебници следва да бъдат  част от нещо по-голямо – електронно базираното обучение. Поставени на CD носител,  извън онлайн и електронна среда за обучение, дигитализираните учебници са красива, но не толкова полезна от гледна точка на управлението на учебния процес вещ. Тук ще си позволим да използваме още една аналогия, която да онагледи твърдението ни – радостта  и възторга от електроннните учебници приличат на онази радост от покупката на красиви  копчета, преди още да сме си ушили палтото.  Но дори и това не би било фатално, ако все пак имаме идеята, че палто рано или късно ще ни бъде необходимо.

Накратко, модерното образование има нужда от електронна обучителна среда, почиваща на нов педагогически модел и чак тогава следва да мислим за нейната декорация с красиви образователни ресурси, които безспорно ще й придават елегантен и привлекателен вид.

Източник на информацията за Южна Корея: BBC

Онлайн урокът на с. Търън от Люба Йорданова

Имаме решение и за дървените ваканции. Бавно и с много постоянство продължаваме да променяме системата. Благодарим на всички приятели за подкрепата!

От Питагор до Сергей Игнатов или Lex longa vita brevis

Докато четях  новия проектозакон за образованието,  се сетих за мъдрата мисъл на Питагор, че не е по-голям геометър този, който може да начертае по-голяма окръжност.  Всеки, който подобно на мен е вкусил от  този текст,  със сигурност ще разбере какво имам предвид.  И като казах Питагор си припомних, че все пак между него и министъра на образованието Сергей Игнатов има нещо общо и това е темата Египет. Но докато земята на Нил е довела единия до формулирането на кратката, но ясна и безсмъртна „питагорова теорема”, другият като че ли е готов да обезсмърти името си с  необятния като нубийската пустиня и също толкова сух, ялов и пълен с недоразумения текст, наречен „ проектозакон”.

Извод първи:  Дължината на текста на закона не гарантира неговото качество. Това е един от случаите,  в които количествените натрупвания не водят до качествени изменения. Още древните римляни са постановили, че законът трябва да бъде dura, а изкуството longa. Твърдостта на закона е това, което гарантира неговото качество. Твърдостта, разбирана като приложимост!!! Колкото по-дълъг е даден закон, толкова по-чуплив, неприложим и с възможности за заобикаляне е той.

Извод втори:  Проектът  за закон е илюстрация на неспособността да се върви от общото към частното. Голяма част от текстовете спокойно могат да станат текстове на наредби, правилници…Например, разпоредбите на Раздел VIII Завършване на клас, етап и степен на образование. Разбирам идеята, но може ли това да влиза в закон! Ами ако не сработи или се нуждае от корекции?  Всъщност целият законопроект е в този дух.

Извод трети: В този закон няма нищо ново и именно поради това е политически изгодно да бъде приет.  И сигурно ще бъде, защото с него нищо няма да се промени, т.е. няма опасност от голяма каша. Това ще бъде поредният текст, потънал в блатото, до което е докарано образованието.  Учителите няма да усетят нито жилото, нито меда от закона. В пространството ще остане остатъчният  вкус на някаква реформа, която скоро всички ще забравят, защото няма да има с какво да я запомнят.

Цветан Цветански

Проект на закон за предучилищното и училищното образование

Здравейте, колеги и съмишленици!
Това е връзка към проекта на закон за предучилищното и училищното образование. Ще се радваме, ако споделите с нас вашите впечатления и коментари.