Електронните учебници – копчета за палто, но без палтото

Все по-често в България се появяват новини, които ни уведомяват, че българските учители ще започнат да използват електронни учебници. Предлаганите електронни учебни помагала са всъщност дигитализираните хартиени такива и не са свързани с нова методика. След като разгледаме южнокорейския пример, ще направим и съответните изводи.
Южна Корея, една от най-високо оценяваните образователни системи в света, смята да затвърди тази своя позиция с дигитализирането на цялото учебно съдържание в училищата.
Корейското правителство има намерение до 2015 г. да предостави на учениците всички учебни материали в дигитален формат. Правителството популяризира проекта „Smart Education“ („Умно образование“), който акцентира върху индивидуализирането на ученето и преподаването.
Проектът трябва да започне лятото на 2012 г. и включва изграждането на безжични интернет-мрежи във всички училища в страната. Това ще даде възможност учениците да учат когато и където поискат. В рамките на проекта също така се създава информационна система, която ще бъде достъпна от персонални компютри, лаптопи, смартфони, таблети и телевизори, свързани с интернет.
Корейското правителство ще подкрепи създаването на пазар със свободно съдържание, който съдържа богато разнообразие от учебни материали. Целта е да се запази качеството им, а цената да се поддържа ниска.
Сред ползите, твърдят от корейското министерство на образованието, е богатият избор на предмети за учениците в селските райони, където преди това са липсвали квалифицирани учители. Наред с това за учениците ще бъде значително по-лесно да учат у дома.
Статистиката сочи, че:
–    Южна Корея е втора в общата световна класация в ученическите постижения по четене, четвърта по математика и пета по точните науки;
– Семейните разходи за образование са най-високите в света, смятани пропорционално спрямо доходите на домакинство;
–  Това е най-подобрената образователна система в света. През 1945 г. 78 % от населението е неграмотно. Днес южнокорейците превъзхождат всички европейски държави и САЩ по грамотност.

Дълбоко сме убедени, че по отношение на дигитализирането на българските учебници трябва да се вземат предвид следните фактори:
1. Дигитализирането на наличните хартиени учебници не е свързано с налагането на нова методика на обучението. Според нас аналогията в случая е подмяната на черната дъска и тебеширите с бяла дъска и маркери – сменяме инструмента, но не сменяме подхода;
2. Учителите масово нямат готовност да осъзнаят новата си роля – в свят, в който Google е в ръката на учениците, учителите са в ролята на Чичероне, който води Данте през Ада. Те трябва да улесняват и да предпазват ученика в трудния му и опасен път към познанието, който вече неизбежно минава през интернет, с всичките му инструменти (Google, Wikipedia, http://u4ili6teto.bg и т.н.)
3. Електронните учебници следва да бъдат  част от нещо по-голямо – електронно базираното обучение. Поставени на CD носител,  извън онлайн и електронна среда за обучение, дигитализираните учебници са красива, но не толкова полезна от гледна точка на управлението на учебния процес вещ. Тук ще си позволим да използваме още една аналогия, която да онагледи твърдението ни – радостта  и възторга от електроннните учебници приличат на онази радост от покупката на красиви  копчета, преди още да сме си ушили палтото.  Но дори и това не би било фатално, ако все пак имаме идеята, че палто рано или късно ще ни бъде необходимо.

Накратко, модерното образование има нужда от електронна обучителна среда, почиваща на нов педагогически модел и чак тогава следва да мислим за нейната декорация с красиви образователни ресурси, които безспорно ще й придават елегантен и привлекателен вид.

Източник на информацията за Южна Корея: BBC