Какво би станало, ако училищата не са вече училища?

„Училището не е училище. То е мястото, където се ражда гражданският идеал“.

Някъде из нета веднъж се натъкнах на определението, че училището е място, където хората „се учат да водят живот на безкористна служба в името на обществото; където намираме пътеката към целомъдрието, подчинявайки вродения личен интерес като индивиди на интересите на обществото за общото благо“.

Ако звучи малко като някакви празни и наивно-идеалистични приказки и надежди, помислете за алтернативата. Трудно е да се каже, че учениците си трошат краката, за да влязат в класната стая, където да научат несвързани факти, които те ще сдъвчат и след това ще изплюят върху разни стандартизирани тестове. Твърде много им е скучно, като прескачат през обръча на образованието, защото все още използват транспортири като инструменти за проекция.

Липсата на цел – помислете за всички пъти, когато сте питали някой учител с въпроса: „За какво някога ще използвам това?“ – дава на учениците твърде малко смисъл да не напуснат училище. Ако учениците наистина завършат гимназия и евентуално университет, твърде много от тях не знаят какво искат да правят с остатъка от живота си, защото никога не им се е налагало да приложат това, което учат, за да се справят с предизвикателствата на реалния, на живия живот. Всичко това може да се промени, ако учениците, студентите, родителите, обучаващите, бизнесът, правителствените институции и неправителствените организации се обединят, за да направят училището място, което основно действа като ресурс на познание, достъпен за всички.

От тази гледна точка училищата биха могли да станат хипер-локални. Училищната общност например би могла да се опита да се справи с проблеми на конкретната местна общност, независимо какъв е нейния мащаб. Учениците биха могли да използват тогава своята изобретателност и уменията си за критично мислене, както и своите академични умения, за да се справят с истински проблеми от живота като отпадането от училище. После, когато дойде денят на дипломирането, един ученик няма просто да получи едно парче хартия, показващо, че е работоспособен. Вместо това, когато приключи официалното обучение, би получил най-високата възможна титла в едно свободно общество: гражданин.

Независимо дали тази идея ви харесва или не, ще се радваме да споделите Вашето мнение.

Автор: Емил Джасим

 

На снимката: „класна стая“ от училища „Витра“, за които ще пишем съвсем скоро.