Снимай и спечели – стартира проектът на Център за образователни инициативи „Reporteen“

ReporTeen  е платформа, създадена за тийнейджъри между 13 и 19-годишна възраст, която цели да постави младежите в ситуацията на свободен избор и да провокира въображението и креативния заряд, който всички те носят. В рамките на проекта ще стартира конкурс за кратък видеоклип на тема „Свободата е…“, който ще продължи до средата на месец октомври.

Освен финасовата подкрепа на фондация „Америка за България“ ReporTeen ще се радва и на професионалната подкрепа на Фестивала за независимо американско кино SoIndependent. Юношите ще имат възможността и да получават полезни съвети и насоки и да обменят мисли с Георги Тошев, Петър Мелтев, Ида Даниел, Мила Парушева, Бойко Кръстанов, Койна Русева и много други ако посетите специално създадения от нас Youtube канал – Reporteen.BG

Повече за правилата и наградите ще може да намерите на сайта на платформата: http://reporteen.u4ili6teto.bg/


					

И браншовите организации в ИКТ сектора съветват да не се приема проектозакона за предучилищното и училищното образование

СТАНОВИЩЕ ПО ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И  УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

НА

АСОЦИАЦИЯ ТЕЛЕКОМУНИКАЦИИ (АСТЕЛ),
БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ ПО ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ (БАИТ),
БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ  НА СОФТУЕРНИТЕ КОМПАНИИ (БАСКОМ),
БЪЛГАРСКА УЕБ АСОЦИАЦИЯ И
ИКТ КЛЪСТЕР

 

КАЧЕСТВЕНОТО УЧИЛИЩНО ОБРАЗОВАНИЕ Е В ОСНОВАТА НА ИКОНОМИКАТА С ВИСОКА ДОБАВЕНА СТОЙНОСТ

* *Качеството на образованието е от особено голямо значение за индустриите в областта на информационните и комуникационни технологии (ИКТ). Тези индустрии предоставят най-високите добавени стойности в националната икономика и са конкурентоспособни в световен мащаб.

Обединената работна група по образованието на браншовите ИКТ асоциации – АСТЕЛ, БАИТ, БАСКОМ, БУА и ИКТ Клъстер – изработва качествени и количествени изисквания към образователната система – на училищно и университетско ниво, които ще бъдат предоставени на държавните и образователните институции през м. септември 2012 г.

Нашите бизнес интереси съвпадат с обществените за подобряване на качеството на образованието, защото се сблъскваме с остър недостиг на адекватно подготвени млади хора, които могат да участват ефективно в стопанския и обществен живот през 21-век.

От нормативната уребда очакваме да постави реалистична и ясна основа за дългосрочно развитие на образователната система, за да гарантира ускорено повишаване на качеството на образованието като съвкупност от качествени методики, квалифицирани преподаватели, модерни обучителни технологии, качествено управление на ресурсите, ефективен анализ, мениджмънт и мониторинг на училищата и системата като цяло.

Проектът на Закон за  предучилищното и училищното образование (ЗПУО), редом с добре заявените цели и принципи, има сериозни пропуски и неясноти. Основните ни забележки към проектозакона са разделени в две групи:

  • по визията за модернизация и управление на образованието;
  • свързани с особената роля на ИКТ за повишаване качеството на образованието.

Те се базират на “Препоръка на Съвета на ЕС относно Националната програма за реформи на България от 2011 г. и за представяне на становище на Съвета относно актуализираната Конвергентна програма на България за периода 2011-2014 г.”. Взели сме предвид Доклада на Сметната палата за реализацията на Стратегията за въвеждане на ИКТ в училищата от МОМН, както и множество добри практики на водещи страни в областта на ефективно използване на ИКТ в образованието.
А. Общи забележки

1.  Проектът за ЗПУО е нееднороден, тъй като наравно със законово регламентируеми изисквания са изредени подробни изисквания, които нормално са обект на подзаконови актове. Законът за нормативните актове определя:

“Чл. 3. (1) (Изм. – ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Законът е нормативен акт, който урежда първично или въз основа на Конституцията обществени отношения, които се поддават на трайна уредба, според предмета или субектите в един или няколко института на правото или техни подразделения.

(2) За уреждане на другите отношения по тази материя законът може да предвиди да се издаде подзаконов акт”

  1. 2.        Редица части от проектозакона, като одобряване на учебници или възможност за квалификация от външни на системата организации, както и за допълнително обучение на ученици, имат твърде подробни текстове, а за въвеждане на ИКТ – като важен катализатор за модернизация на системата, което е основополагаща и значително по-ресурсоемка и мащабна дейност, не се споменава нищо.
  1. 3.        Като цяло, проектозаконът не залага съществени промени в организационната структура на образователната система. Декларираната “иновативност” не се открива в начините за ресурсно обезпечаване и в структурата на управление на системата. Утвърждават се съществуващи практики на централен контрол.
  1. 4.        В чл. 22 са изброени 17 стандарта, които са ключови за цялостната регулаторна рамка, без да са публикувани. Така не става ясно какви са изискванията за резултатите в системата на предучилищното и училищното образование, както и  условията и процесите за тяхното постигане. Това не дава възможност за комплексна оценка на проектозакона по същество. Не е приемливо тези стандарти да не се публикуват при предлагането на такъв всеобхватен закон.

В проектозакона определено  не са разрешени противоречия, поради които образователната система не може да постигне повишена ефективност и качество. Някои от по-важните противоречия са:

  1. 5.        Регионалните управления по образованието, както и досега нямат отношение към финансовия ресурс на училището, и не могат да са в помощ при отразяване на спецификата на всяко училище при дефиниране и задоволяване на потребностите му. От друга страна, общинската администрация, която разполага с общински бюджетни средства, няма отношение към дефиниране на методическите и образователни специфики на училището. Общините нямат инструментариум за управление на собствените си училища. Те само наблюдават фискалната целесъобразност на  разходите, а  качеството на учебния краен продукт не се контролира като функция на вложените ресурси.
  2. 6.        Децентрализацията, както е заложена в проекта, по същество е вид централизация със сериозно ограничаване на възможностите за ефективни решения на ниво училище.
  3. 7.        Делегирани бюджети – директорът има отговорности, но не може да реализира стратегия и политики за развитие на училището. Така той разходва ресурси по начини, които не винаги съответстват на спецификата на района, екипа, учениците. Действа се по формула.
  4. 8.        Няма дефиниране на гъвкава и съобразена с потребностите система, по която квалификацията на педагогически кадри и директори да бъде извършвана,  в определена рамка и методическа програма. Вместо това са дефинирани начини за допускане на централизирани квалификационни дейности с неясна стойност (Раздел 5). Този раздел, съответно коригиран, би трябвало да бъде обект на наредба, а не на закон.
  5. 9.        Дистанционната форма на обучение (т.н. електронно обучение) е с нелогично ограничен обхват за общото образование (чл.111 ал.1)  и забранена за професионалното образование (чл.111 ал.2).
  6. 10.     Липсва уредба за регламентиране на критерии за задължителни компетентности и опит на учителите (педагогически и предметни) и директорите (образователен мениджмънт).

Някои констатации и предложения, които биха повишили качеството на образователната система са:

  1. 11.     Външното оценяване на системата трябва да е по-широк спектър от балансирани показатели и да се извършва от независима агенция по инспектиране и оценяване, която да не е подчинена на МОМН, а на Министерския съвет.
  2. 12.     Aтестацията на труда на учителите и директорите да се обвърже с реалните постижения на учениците в изпъление на поставените образователни и управленски цели и да се извършва на по-кратък от заложения период (например, всяка година).
  3. 13.     Необходимо е да се обсъди промяна на условията за  възлагане на преподавателска дейност: освен с физически лица да се сключват договори и с юридически лица – вкл. специалисти на почасова заетост трябва да имат достъп до предлагане на образователни услуги в училищата, както е в други страни от ЕС.
  4. 14.     Съществува объркване и припокриване на отговорностите на предложените обществени съвети и настоятелствата към училищата. Както е в други страни, предлагаме “обществен съвет” и “настоятелство” да се обединят  в местен училищен съвет и да бъдат с участие на представители на родители, община, местния бизнес и културни и спортни  дейци. Обществените съвети са  „обществени“, но Министърът издава Правилник за условията и редът за конституирането, устройството и дейността им, което ги прави подчинени, ведомствени.
  5. 15.     Има изискване училищното настоятелство да се регистрира по Закона за юридическите лица, а от  друга страна се учредява Обществен съвет, който ще функционира по правилник на Министъра на образованието, което не е издържано юридически. Също така, неясно е как директорът разработва стратегия за развитие на училището, учителите ще я приемат, Общественият съвет ще я одобрява, а  Настоятелството ще осигурява (частична) финансова подкрепа.
  6. 16.     Директорската длъжност – няма достъп за желаещи и можещи кандидати с други специалности – икономическа, техническа, право и социални дейности. Няма заложено изискване за  специалност „Образователен мениджмънт“ и само учители  със стаж  могат да  участват в конкурси за директорски длъжности. От друга страна квалификацията на учителите, заели директорски длъжности, се извършва от Институт за обучение на директори, който няма статут на учебно заведение и не предлага специалност/дисциплини като “Образователен мениджмънт”.
  7. 17.     Не е ясна ролята на Националния инспекторат и как той се съотнася към децентрализацията и управлението на ресурсите.
  8. 18.     Не са предвидени механизми за иновации и организационно развитие на училищата и системата като цяло, а те са жизненоважни, за да осигурят постоянно подобрение и адаптация на системата към променящите се условия и изисквания.
  9. 19.     Необходимо е да се предвиди механизъм за ежегодна научно-обоснована преценка на ефекта от новата регулационна рамка за постигане на целите и прилагане на принципите, заявени в проектозакона, както и постигане на синхрон с целите, заложени в „Европа 2020“. Тази преценка, заедно с аргументирани предложения за подобрения, трябва да бъде внасяна от Министерски съвет и обсъждана на ниво Народно събрание.

Б. СПЕЦИФИЧНИ ЗАБЕЛЕЖКИ ПО ВЪВЕЖДАНЕ НА ИКТ В ОБРАЗОВАНИЕТО

В проекта липсва законово уреждане на основни моменти, които биха били стабилна основа за модернизация на системата на образованието с ефективно използване на ИКТ.

Считаме това за пропуск, който може да се отстрани с предвиждането на

Стандарт “Информационни и комуникационни технологии в образованието”,

в който да се включат регламенти (стандартизирани методики)  за:

А.    Използването на ИКТ в училищата, а именно:

  • в преподаването и ученето
  • в управлението на учебния процес и създаване на учебно съдържание
  • в управлението на отношенията училище-родители
  • в национална система за издаването на документи за завършена образователна степен
  • в дистанциони форми на обучение
  • в квалификационни и сертифициращи програми за учители и директори
  • в извънкласни дейности
  • други неизброени тук

Б.  Определяне на потребностите

Необходимо е да се извърши всеобхватен анализ на потребностите за учебно съдържание, подготовката на учителите и адекватни педагогически методи, вкл. технологична инфраструктура. На базата на този анализ трябва да се предприемат управленски действия и финансиране за удовлетворяване на потребностите, както и поддръжка и развитие на материалната база. Подходящ модел за управление и контрол би бил, например, “ИКТ паспорт на училището” и други добри европейски практики.

В.  Финансово обезпечаване

Дефиниране на целеви бюджет за реализиране на дейностите, включени в стандарта

“Информационни и комуникационни технологии в образованието”

в размер 3-5% от бюджета на училището, който да се осигурява приоритетно за обезпечаване на програмите на всяко училище и да не е по-малък от определен минимум, необходим за нормална реализация на тези програми.

Изпълването на този стандарт със съдържание може да се реализира с обособяване на специализирани структурни звена централно (методически насоки, модели, мониторинг) и локално (ефективни целесъобразни оперативни решения), които да си сътрудничат с външни организации – университети, фирми. Ресурсното обезпечаване с целева част от делегирания бюджет, както и следването на добри практики от водещи страни, е решаващо.

Някои от по-важните проблеми, съществуващи към момента, които ще се избегнат с прилагането на такава нормативна уредба, регламентираща дейностите по въвеждане и използване на ИКТ в училищата, са:

В1.          Липсата към момента на  нормативно (законово) регламентиране на компонент от делегираните бюджети на училищата, целево предназначен за въвеждане и оптимално използване на ИКТ. На училището трябва да се даде възможност за вземане на гъвкави оперативни решения, които,  съобразени с местните условия, са максимално ефективни. Това би довело до минимизиране на  възможността за корупционни практики, характерни за централизираната система на снабдяване с материални активи.

В2.         Липсва  законова възможност за авторски програми, добри практики  и разработка на модели (моделно училище, клас, регион),  в които да се реализират експериментални проекти, да се  регламентира  квалификационна програма и кариерно стимулиране и професионално утвърждаване на кадрите.

В3.          Липсата на изискване за задължително сертифициране на компютърни умения  за  упражняване на професията – учители, директори, експерти и служители в системата на образованието.

В4.         Липсата на  цифровизация на училищната документация, електронна комуникация и обмен на  електронни документи (премахване на дискети) – Наредба на МС. Съвместно с други министерства трябва да се създаде система за издаване на електронни документи за образование. За целта е необходима база данни и технология. Такава система ще преустанови издаването (печатането) на документи за образование от училищата и съответно ще се елиминират възможностите за злоупотреби.

В5.          Липсата на  нормативна база за провеждане на електронно (дистанционно) обучение, както и електронно оценяване. Дистанционното обучение е алтернатива на частните уроци, които в ЕС са практикувани единствено в България.

В6.         Липсата на  публичност на  училищата и комуникации чрез средствата на ИКТ – контакти с учители, директори, бюджети, планове и форми на обучение – всяко училище трябва  да има уебсайт по стандарт (какво да съдържа един училищен сайт).

(Наредбите трябва да се изработят съвместно с Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщения и да осигурят среда за прилагане на Закона за електронното управление, Закон за Електронните Съобщения и Закон за електронния документ и електронния подпис).

В7.          Липсата на система за мониторинг на резултатите на всички етапи и по всички пластове на системата – от управлението на образователните институции, качеството на преподавателската работа, до качеството на продукта на системата, което е нивото на образователните резултати.

Тези и други, неизброени тук, особености на съществуващото статукво по отношение на въвеждането и ефективното използване на ИКТ в училищата, ние определяме като недостатъци, неспособност на системата за развитие и усъвършенстване, и в резутат изоставане в сравнение с много други страни, и то с доста години. Това е констатирано в много анализи, български и европейски изследвания.

Положителни стъпки, реализирани от МОМН, като проекта за масов достъп до Интернет за учители и училища, създаването на учебно съдържание, обучение по компютърни умения, доставки на компютри и периферни устройства, реално не водят до видимо повишаване на образователните резултати поради факта, че не са реализирани като част от добре планиран системен подход, а кампанийно, на парче, с цел усвояване на средства, без да е дефинирана и следвана  крайна цел с измерение “Образователен резултат”.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Настоящото становище включва значителен брой забележки по противоречиви или неприемливи текстове, съдържащи се в проекта за ЗПУО. Някои от тях са подлежащи на регулиране в последващи наредби или други подзаконови актове. Изброените недостатъци са от такова естество, че според нас не е допустимо проектът на закона да бъде предложен за приемане от законодателя в този вид.

Образователната система трябва да бъде цялостно реформирана, за да отговори на обществените изисквания за значително подобрение на качеството на образование за всички български деца, което да осигури конкурентноспособност, високо качество на живот и устойчиво развитие на България през XXI век.

Следователно, необходимо е да се рестартира процеса за изграждане на иновативни обществени политики и адекватна нормативна уредба за осъществяване на цялостната реформа на образователната система.

Ние – българските ИКТ асоциации – сме готови да взаимодействаме активно с държавата, образователните институции и гражданското общество за по-добро бъдеще на нашите деца.

„Образование без граници“ започва на 16 март в НДК

От 16 до 18 март 2012 година в Националния дворец на културата в София (НДК) ще се проведе международното изложение „Образование без граници”.

Панаирът се организира от Бери Груп България в сътрудничество със Столична община и над 60 медийни партньори.

Според организаторите, това ще бъде едно от най-интересните и полезни издания на най-големия и популярен образователен панаир в страната.

Целта на международното изложение „Образование без граници” е насочване на българските ученици, студенти и всички заинтересовани към възможностите за обучение както в български, така и в чуждестранни учебни средни и висши заведения.

Новото, което ще видим през месец март са представители на висшето образование от Австралия, Румъния и Индия, които за първи път ще дойдат у нас. Наред с тях ще видим общо 19 различни държави, сред които традиционно присъстващите Германия, Австрия, Холандия, Хърватска, Дания, Естония, Япония, Великобритания и т. н.

От шведските представители ще видим Университетите от Стокхолм и Бурос, а от Словения – Университет Марибор. Интерес представляват и участниците от Съединените щати – това са Линкълн университет и Джон Кабът университет. Българската държава ще бъде представена от Стопанската академия в Свищов, Департаментът за езиково обучение на СУ „Климент Охридски”, Международна гимназия Златарски и др.

Най-полезно за учащите на международното изложение „Образование без граници” тази пролет ще бъде, освен голямото разнообразие участници и присъствието на три организации, които представляват националното образование на съответната държава. Една от тях е Посолството на Канада от Румъния, която ще представи с Education au/in Canada всички канадски университети и възможностите за обучение в тази държава.

Подобна роля играят испанската фондация UNIVERSIDAD.ES, която ще участва за втори път на „Образование без граници” и Study Pro Australia – Live Study Work in Australia – съответно, за първи път у нас. Чрез тези три организации ще се запознаем с канадското, испанското и австралийското образование и възможностите за обучение в тези големи държави.

Най-голямото и популярно образователно изложение у нас „Образование без граници” ще осигури и най-новата и актуална информация за европейските младежки програми. На шестото издание през март ще бъдат разпространени материали, с които можете да кандидатствате по всички европейски програми на ЕС, тъй като изложението е подкрепено и от ЕС.

Заповядайте в Националния дворец на културата от 16 до 18 март, за да намерите своето място в света на образованието! Входът е свободен след предварителна регистрация на www.edu-fair.eu или на място в НДК!

Бетовен живее в Холивуд

Мина времето когато  учителят по музика можеше да пусне  в час  „Лунната соната” и простичко да каже:  „Деца, това е гениалният немски композитор Бетовен!”  без страх, че някое хлапе би могло да възкликне: Ама Бетовен не беше ли куче? Днешният учител трябва да знае, че преди композитора Бетовен децата вече познават и обичат интелигентния и храбър домашен любимец Бетовен.  Всъщност примерът е една от много илюстрации за неравната битка, която образованието води с вездесъщите медии и холивудски митологии на постмодерното общество.  И винаги губи. Докога?  В същото време примерът ни показва и една от основните задачи пред съвременния учител –  да оправя кашата, която може да създаде съвременното свръхинформативно общество, в което Бетовен може да бъде и куче, и композитор, и сериен убиец, какъвто пример веднага ми хрумва с Ханибал.

Какъв да бъде съвременният учител и какво да очакваме от него, както и какво да очаква той от нас. Ще се радваме на всеки Ваш коментар!

Онлайн урокът на с. Търън от Люба Йорданова

Имаме решение и за дървените ваканции. Бавно и с много постоянство продължаваме да променяме системата. Благодарим на всички приятели за подкрепата!

От Питагор до Сергей Игнатов или Lex longa vita brevis

Докато четях  новия проектозакон за образованието,  се сетих за мъдрата мисъл на Питагор, че не е по-голям геометър този, който може да начертае по-голяма окръжност.  Всеки, който подобно на мен е вкусил от  този текст,  със сигурност ще разбере какво имам предвид.  И като казах Питагор си припомних, че все пак между него и министъра на образованието Сергей Игнатов има нещо общо и това е темата Египет. Но докато земята на Нил е довела единия до формулирането на кратката, но ясна и безсмъртна „питагорова теорема”, другият като че ли е готов да обезсмърти името си с  необятния като нубийската пустиня и също толкова сух, ялов и пълен с недоразумения текст, наречен „ проектозакон”.

Извод първи:  Дължината на текста на закона не гарантира неговото качество. Това е един от случаите,  в които количествените натрупвания не водят до качествени изменения. Още древните римляни са постановили, че законът трябва да бъде dura, а изкуството longa. Твърдостта на закона е това, което гарантира неговото качество. Твърдостта, разбирана като приложимост!!! Колкото по-дълъг е даден закон, толкова по-чуплив, неприложим и с възможности за заобикаляне е той.

Извод втори:  Проектът  за закон е илюстрация на неспособността да се върви от общото към частното. Голяма част от текстовете спокойно могат да станат текстове на наредби, правилници…Например, разпоредбите на Раздел VIII Завършване на клас, етап и степен на образование. Разбирам идеята, но може ли това да влиза в закон! Ами ако не сработи или се нуждае от корекции?  Всъщност целият законопроект е в този дух.

Извод трети: В този закон няма нищо ново и именно поради това е политически изгодно да бъде приет.  И сигурно ще бъде, защото с него нищо няма да се промени, т.е. няма опасност от голяма каша. Това ще бъде поредният текст, потънал в блатото, до което е докарано образованието.  Учителите няма да усетят нито жилото, нито меда от закона. В пространството ще остане остатъчният  вкус на някаква реформа, която скоро всички ще забравят, защото няма да има с какво да я запомнят.

Цветан Цветански