Министър Сергей Игнатов се ангажира публично да подкрепи електронните платформи

Министърът на образованието проф. Сергей Игнатов пое ангажимент да подкрепи електронните платформи за управление на образованието. Това се случи по време на конференцията „Бизнес и образование“, организирана от в. „Капитал“ в хотел Шератон, София.

Министърът отговори на въпроса на Емил Джасим, програмен директор на Център за образователни иницитиативи, до каква степен МОНМ е готово да приеме електронните платформи за управление на образователния процес. Министър Игнатов пожела да отговори веднага: „Мислите ли ,че ще сте откажа от миналото си?! Университетът, който ръководех, беше пръв, който въведе електронното образование.“ След това министърът допълни, че това е бъдещето, но трябвало време да се реализират промените. Изпълнителният директор на Microsoft Георги Ранделов изрази надежда това да се случи възможно най-бързо, а не след две или три години, когато ще бъде вече късно, с оглед на изключително бързо развиващите се технологии.

Всъщност обаче министерството, вероятно без да иска, репресира учителите, които използват електронни платформи. Тези учители са подлагани на непрестанни проверки от страна на инспекторатите, твърдят пострадали учители. Така остава отворен въпросът дали МОНМ действително ще подкрепи образователните платформи или поне ще спре да пречи на учителите-новатори.

В същото време г-жа Саша Безуханова, „Хюлет-Пакард“, изрази надеждата, че министерството ще бъде отворено да подкрепи осигуряването на достъп на всички до образователни ресурс.

Очаквайте подробен репортаж от конференцията в края на седмицата.

„В очакване на Супермен”

Съдбата на една страна няма да се реши на бойното поле, а в класната стая.

Режисьорът, носител на „Оскар“,  Дейвис Гугенхайм представя историите на няколко колежани от работническите квартали на Лос Анджелис, Ню Йорк и Вашингтон – градове, в които държавните училища са сред най-лошите в страната. Самите преподаватели ги наричат „фабрики на провала“.

Приемането на децата в основно училище е показано в документалния филм като истинска битка, която родителите се надяват да спечелят чрез теглене на чоп. В претъпкани физкултурни салони стотици малки кандидати и техните родители в началото на всяка нова учебна година спорят за няколко десетки места в основните училища. Тези места се разпределят чрез теглене на топки с номера, а процесът се следи от разплакани майки.

В Лос Анджелис половината от учениците изобщо не завършват средно образование. В Калифорния, само една четвърт от учениците от четвърти гимназиален клас достигат необходимото ниво по математика. Филмът е носител на наградата на публиката от фестивала в Сънданс.

Текст: vesti.bg

Рейтинг на филма в IMDB – 7.4

Оценката на Rotten Tomatoes – 89%

За да гледате онлайн, натиснете тук

Бетовен живее в Холивуд

Мина времето когато  учителят по музика можеше да пусне  в час  „Лунната соната” и простичко да каже:  „Деца, това е гениалният немски композитор Бетовен!”  без страх, че някое хлапе би могло да възкликне: Ама Бетовен не беше ли куче? Днешният учител трябва да знае, че преди композитора Бетовен децата вече познават и обичат интелигентния и храбър домашен любимец Бетовен.  Всъщност примерът е една от много илюстрации за неравната битка, която образованието води с вездесъщите медии и холивудски митологии на постмодерното общество.  И винаги губи. Докога?  В същото време примерът ни показва и една от основните задачи пред съвременния учител –  да оправя кашата, която може да създаде съвременното свръхинформативно общество, в което Бетовен може да бъде и куче, и композитор, и сериен убиец, какъвто пример веднага ми хрумва с Ханибал.

Какъв да бъде съвременният учител и какво да очакваме от него, както и какво да очаква той от нас. Ще се радваме на всеки Ваш коментар!

Онлайн урокът на с. Търън от Люба Йорданова

Имаме решение и за дървените ваканции. Бавно и с много постоянство продължаваме да променяме системата. Благодарим на всички приятели за подкрепата!

От Питагор до Сергей Игнатов или Lex longa vita brevis

Докато четях  новия проектозакон за образованието,  се сетих за мъдрата мисъл на Питагор, че не е по-голям геометър този, който може да начертае по-голяма окръжност.  Всеки, който подобно на мен е вкусил от  този текст,  със сигурност ще разбере какво имам предвид.  И като казах Питагор си припомних, че все пак между него и министъра на образованието Сергей Игнатов има нещо общо и това е темата Египет. Но докато земята на Нил е довела единия до формулирането на кратката, но ясна и безсмъртна „питагорова теорема”, другият като че ли е готов да обезсмърти името си с  необятния като нубийската пустиня и също толкова сух, ялов и пълен с недоразумения текст, наречен „ проектозакон”.

Извод първи:  Дължината на текста на закона не гарантира неговото качество. Това е един от случаите,  в които количествените натрупвания не водят до качествени изменения. Още древните римляни са постановили, че законът трябва да бъде dura, а изкуството longa. Твърдостта на закона е това, което гарантира неговото качество. Твърдостта, разбирана като приложимост!!! Колкото по-дълъг е даден закон, толкова по-чуплив, неприложим и с възможности за заобикаляне е той.

Извод втори:  Проектът  за закон е илюстрация на неспособността да се върви от общото към частното. Голяма част от текстовете спокойно могат да станат текстове на наредби, правилници…Например, разпоредбите на Раздел VIII Завършване на клас, етап и степен на образование. Разбирам идеята, но може ли това да влиза в закон! Ами ако не сработи или се нуждае от корекции?  Всъщност целият законопроект е в този дух.

Извод трети: В този закон няма нищо ново и именно поради това е политически изгодно да бъде приет.  И сигурно ще бъде, защото с него нищо няма да се промени, т.е. няма опасност от голяма каша. Това ще бъде поредният текст, потънал в блатото, до което е докарано образованието.  Учителите няма да усетят нито жилото, нито меда от закона. В пространството ще остане остатъчният  вкус на някаква реформа, която скоро всички ще забравят, защото няма да има с какво да я запомнят.

Цветан Цветански